Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

Доколкото можеше, Хилвар се опита да помогне.

— Сега те разбираме — произнесе той бавно и отчетливо. — Можем ли да направим нещо за теб? Видяхме твоята експлозия. Тя ни доведе от Лис дотук.

При думата „Лис“ съществото се отпусна, сякаш под товара на горчиво разочарование.

— Лис — повтори то, звукът „с“ не му се отдаваше и думата прозвуча като „Лид“. — Все от Лис. Никой друг не идва. Ние зовем Великите, ала те не чуват.

— Кои са Великите? — запита Алвин и енергично прекрачи напред.

Нежните неспиращи пипала се надигнаха към небето.

— Великите — каза съществото. — От планетите на вечния ден. Те ще дойдат. Учителя обеща.

Това не изясняваше нищо. Преди Алвин да продължи кръстосания си разпит, Хилвар отново се намеси. Той разпитваше тъй търпеливо, тъй съчувствено и в същото време толкова проницателно, че въпреки нетърпението си, Алвин предпочете да не го прекъсва. Не му се искаше да признае, че Хилвар го надминава по интелект, но нямаше съмнение, че неговият нюх в отношенията с животните се простира дори върху това фантастично същество. Нещо повече, изглеждаше, че симпатията е взаимна. В хода на разговора речта на съществото се изясни и въпреки че в началото бе рязко до грубост, сега то обмисляше отговорите си и с готовност предлагаше информация.

Докато Хилвар сглобяваше късче по късче невероятната история, Алвин изгуби всякаква представа за време. Не можеха да разкрият цялата истина, оставаше безкрайно поле за догадки и спорове. Съществото отговаряше все по-охотно на въпросите на Хилвар и същевременно външността му започна да се променя. То се свлече назад в езерото и тромавите крака, които го поддържаха, сякаш се разтвориха в туловището. Скоро настъпи още по-необикновена промяна — трите грубо оформени очи бавно се затвориха, свиха се до размерите на иглени дупчици и напълно изчезнаха. Като че съществото бе видяло всичко, което желаеше засега, и следователно нямаше нужда от очи.