Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

Сърцето на Алвин се сви от жалост, когато неизмеримо древният глас замря в спокойния въздух. Тази незаслужена преданост, тази вярност, продължаваща по безсмисления си път, докато наоколо изчезват слънца и планети… никога не би повярвал в подобна легенда, ако не я виждаше пред очите си. Собственото му невежество го натъжаваше повече от всякога. За миг над нищожното късче от миналото проблясваше светлина, но сега мракът отново се спускаше над него.

Навярно историята на Вселената се изплиташе от подобни отделни нишки и никой не би могъл да реши кои са важни, а кои — несъществени. Тази фантастична приказка за Учителя и Великите беше още едно от безбройните предания, оцелели от от цивилизацията на Началото. Ала самото съществуване на огромния полип и безмълвно бдящия робот пречеше на Алвин да отхвърли цялата история като басня, основана върху безумие и изградена върху самоизмами.

Какво ли свързваше, запита се той, тия две създания, та въпреки всички възможни разлики помежду им, бяха запазили необикновената си дружба невъобразимо дълго.? Нещо му подсказваше, че роботът е много по-важен от полипа. Той беше довереникът на Учителя и сигурно още помнеше всичките му тайни.

Алвин вдигна очи към загадъчната машина. Тя го гледаше все тъй втренчено. Защо не говореше? Какви мисли минаваха през този сложен и вероятно чужд разум? Но ако е била предназначена да служи на Учителя, умът и едва ли бе напълно чужд. Навярно щеше да се подчинява на човешки заповеди.

Когато мислеше за всички тайни, скрити в упорито мълчащата машина, го изпълваше любопитство, граничещо с алчност. Струваше му се несправедливо такова знание да се разхищава и крие от света — чудесата в тия спомени трябваше да надхвърлят дори знанията на Централния компютър в Диаспар.

— Защо твоят робот не говори? — запита той полипа, когато Хилвар временно изчерпа въпросите си.

Отговорът бе такъв, какъвто подозираше.

— Не бе по волята на Учителя той да отвръща на друг глас, освен на неговия, а този глас е замлъкнал завинаги.

— А подчинява ли ти се?

— Да, Учителя го остави под наша закрила. Където и да отиде, ние можем да гледаме с неговия поглед. Той надзирава машините, които поддържат това езеро и пречистват водите му. Но би било по-точно да го наричате наш партньор, а не слуга.

Алвин се замисли. В ума му се зараждаше идея, все още неясна и полуоформена. Може би я вдъхновяваше само страстта към знания и могъщество; по-късно, когато си припомняше този миг, той не успя да определи какви мотиви са го тласкали. Вероятно в тях имаше доста егоизъм, но и частица състрадание. Ако можеше, с удоволствие би прекъснал порочния кръг, за да освободи тия създания от фантастичната им участ. Не знаеше какво може да направи за полипа, но имаше вероятност да се излекува роботът от безумието и същевременно да се освободят безценните му спомени.