![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
— Алвин — тихо каза приятелят му, — мисля, че спечели.
Той бързо се завъртя. Роботът, който неизменно бе спазвал почтителната дистанция от двадесетина стъпки, сега безшумно се приближи и увисна на метър от главата му. Неподвижните очи с широко зрително поле не подсказваха накъде насочва интереса си. Вероятно виждаше еднакво ясно цялата полусфера пред себе си, но Алвин не се съмняваше, че вниманието на робота се фокусира върху него.
Роботът очакваше следващия му ход. Сега поне до известна степен щеше да му се подчинява. Можеше да го последва в Лис или дори в Диаспар… ако не променеше решението си. Дотогава Алвин беше негов временен господар.
XIV
Завръщането към Еърли трая почти три дни — отчасти защото Алвин имаше причини да не бърза. Географското изследване на Лис отстъпваше на по-важен и вълнуващ проект — той бавно установяваше връзка със странния самовглъбен разум, който го съпровождаше сега.
Подозираше, че роботът опитва да го използува за някакви свои цели и това изглеждаше напълно справедливо. Не знаеше какви са мотивите му, след като упорито отказваше да говори. По неизвестни съображения — може би от страх, че роботът ще разкрие прекалено много от тайните му — Учителя, изглежда, бе блокирал много ефикасно речевите му системи и опитите на Алвин да ги освободи завършваха с провал. Проваляше се дори непрякото разпитване от типа: „Ако не кажеш нищо, ще смятам, че си съгласен“ — роботът бе прекалено интелигентен, за да се хване на толкова прости уловки.
Но във всички други отношения той проявяваше склонност към сътрудничество. Изпълняваше всяка заповед, която не изискваше да говори или да дава информация. След известно време Алвин откри, че може да го командува както роботите в Диаспар — само с мисъл. Това бе голяма крачка напред, а малко по-късно съществото — не можеше да мисли за него като за проста машина — стана още по-доверчиво и му позволи да гледа през неговия поглед. Изглежда, то не възразяваше против подобни пасивни форми на общуване, но пресичаше всеки опит за сближаване.
На Хилвар не обръщаше никакво внимание, не изпълняваше нито една негова команда и затваряше ума си пред всеки опит за проникване. Отначало това малко разочарова Алвин — бе се надявал, че по-мощната мисъл на Хилвар ще му помогне да разбие вратата към съкровището от потайни спомени. Едва по-късно той осъзна какво предимство е да притежава слуга, който не се подчинява на никой друг в света.
От цялата експедиция единствено Криф остро протестира срещу робота. Може би си въобразяваше, че сега има съперник, или пък по принципни съображения не одобряваше летенето без крила. Докато не го наблюдаваха, той предприе няколко директни атаки срещу робота и още повече се разяри, като видя, че машината не обръща ни най-малко внимание на враждебните действия. В края на краищата Хилвар успя да го успокои и по време на обратния път той сякаш се примири с положението. Земеходът безшумно се плъзгаше през гори и поля, а роботът и насекомото го ескортираха — всеки летеше откъм съответния господар и се преструваше, че не забелязва съперника си.
Когато колата пристигна в Еърли, Серанис вече ги чакаше. Невъзможно бе да изненада тези хора, помисли Алвин. Техните преплетени умове им осигуряваха връзка с всичко, ставащо в страната. Питаше се как ли са реагирали на неговите приключения в Шалмиран — вероятно бяха станали известни навсякъде из Лис.
Серанис изглеждаше разтревожена и неуверена както никога досега. Алвин си припомни, че му предстои избор. В напрежението на последните дни почти го бе забравил, не обичаше да хаби излишна енергия в тревоги за бъдещи проблеми. Но сега бъдещето стоеше на прага, трябваше да реши в кой от двата свята предпочита да живее.
Когато Серанис заговори, гласът и бе изпълнен с вълнение и Алвин внезапно усети, че нещо се е объркало в плановете на Лис за съдбата му. Какво бе станало през неговото отсъствие? Бяха ли изпратили емисари в Диаспар, за да подправят спомените на Хедрон… и ако да — бяха ли се провалили?
— Алвин — започна Серанис, — миналия път пропуснах да ти кажа много неща, но сега трябва да ги узнаеш, ако искаш да разбереш постъпките ни. Ти знаеш една от причините за изолацията на нашите два народа. Страхът от Завоевателите, тази черна сянка в дълбините на всяко човешко съзнание, заставила твоя народ да обърне гръб на света и да потъне в собствените си сънища. Тук, в Лис, страхът никога не е бил толкова силен, макар че ние сме понесли бремето на последната атака. Имаме по-добри стимули за своите действия и вършим всичко с отворени очи. В древността, Алвин, хората са търсили безсмъртието и накрая го открили. Те забравяли, че свят, който отхвърля смъртта, трябва да отхвърли и живота. Възможността за безконечно продължаване на живота може да задоволи личността, ала носи за расата застой. Преди безброй векове ние сме пожертвували безсмъртието си, но Диаспар все още гони измамната мечта. Ето затова са разделени нашите пътища — и затова не бива никога отново да се срещнат.