![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
Когато най-сетне невидимото слънце залезе, светлината продължаваше да искри по тръпнещата вода. Двамата изследователи — защото сега с право се смятаха за такива — лежаха в падащия мрак, гледаха към реката и мислеха за всичко видяно. Скоро Алвин усети как отново го обгръща познатото от снощи чувство на приятна дрямка и с удоволствие се отпусна в сън. За пасивния живот в Диаспар това състояние можеше и да е ненужно, но тук бе добре дошло. В последния миг преди да го обори дрямка, той се запита кой ли е вървял последен по този път и преди колко време.
Слънцето бе вече високо, когато двамата излязоха от гората и най-сетне се изправиха пред планинската стена на Лис. Срещу тях към небето стръмно се издигаше вълнообразна безплодна скала. Реката свършваше също тъй поразителна, както се бе появила — пред нея се разтваряше бездна и тя с рев изчезваше в дълбините. Какво ли ставаше с нея, запита се Алвин, през какви ли подземни пещери пътуваше, преди отново да излезе на бял свят? Може би далече долу, във вечния мрак, все още съществуваха изчезналите океани на Земята и тази река още се покоряваше на зова на морето.
За миг Хилвар постоя, загледан във водовъртежа и скалистата местност отвъд него. Сетне посочи прохода сред хълмовете.
— Шалмиран е нататък — уверено каза той.
Алвин не го запита откъде знае, предполагаше, че мислено се е свързал с някой приятел на много мили от тях и безшумно е получил нужната информация.
Не след дълго двамата стигнаха до прохода и като минаха през него, се озоваха пред странно плато с полегати склонове. Сега Алвин не усещаше нито умора, нито страх — само напрегнато очакване и чувство за близко приключение. Не можеше и да си представи какво ще открие. Но ни най-малко не се съмняваше, че ще открие нещо.
Към върха характерът на почвата рязко се променяше. В основата склонът се състоеше от пореста вулканична скала и струпани тук-там грамадни купища шлак. По-нататък повърхността изведнъж се превръщаше в твърди стъкловидни пластове — гладки и коварни, като че някога разтопени потоци скала са текли надолу.
Ръбът на платото беше почти пред краката им. Хилвар го достигна пръв, след няколко секунди Алвин го догони и занемял спря край другаря си. Защото не стояха на ръба на плато, както очакваха, а в края на гигантска чаша, половин миля дълбока и три мили широка. Пред тях теренът стръмно се спускаше надолу, в дъното на долината бавно се изравняваше и отново се издигаше все по-стръмно и по-стръмно към отсрещния ръб. Кръгло езеро изпълваше най-ниската част на чашата и повърхността му непрекъснато трептеше, сякаш я люлееха неспирни вълни.
Въпреки ослепителната слънчева светлина цялата огромна низина бе абаносово черна. Алвин и Хилвар нямаха представа от какво е изграден кратерът, но чернотата му напомняше скалите на оня свят, който никога не е виждал слънце. И това не бе всичко — по целия ръб на кратера под краката им обикаляше безшевна металическа лента, широка няколкостотин стъпки. Тя бе потъмняла от неизмерната си възраст, но все още нямаше и следа от корозия.
Когато очите им привикнаха с неземната картина, Алвин и Хилвар разбраха, че чернотата на чашата не е тъй абсолютна, както им се струваше. Тук-там, тъй мигновени, че можеха да ги забележат само с крайчеца на очите си, в абаносовите стени избухваха искрици светлина. Те се появяваха безредно и изчезваха веднага след раждането си като отражения на звезди в бурно море.
— Чудесно е — въздъхна Алвин. — Но какво представлява това?
— Изглежда, нещо като рефлектор.
— Толкова черен!
— Само за нашите очи, не забравяй това. Не знам какви лъчи са използували.
— Но сигурно има и още нещо. Къде е изчезнала крепостта?
Хилвар посочи към езерото.
— Гледай внимателно — каза той.
Алвин се вгледа през трептящия покров на езерото, помъчи се да проникне до укритите в дълбините му тайни. Отначало не видя нищо, после различи в плитчините край брега смътна плетеница от светлини и сенки. Проследи очертанията и към центъра на езерото, докато дълбоката вода скри всички подробности.
Тъмното езеро бе покрило крепостта. Там долу лежаха сразените от времето руини на някогашни могъщи здания. И все пак не всичко бе залято — в другия край на кратера Алвин забеляза безредно натрупани камъни и огромни блокове, навярно обломки от прастари масивни стени. Водите се плискаха около тях, но все още не се бяха издигнали достатъчно, за да довършат победата си.