Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

Макар да бе предчувствувал тези думи, ударът бе жесток. Но Алвин отказваше да приеме провала на всичките си планове — дори и полуоформени — и сега само отчасти слушаше Серанис. Разбираше и запомняше всяка нейна дума, ала съзнанието му отново се носеше по пътя към Диаспар и се мъчеше да си представи всяко възможно препятствие.

Серанис явно страдаше. Гласът и звучеше почти умолително и Алвин разбра, че тя говори не само на него, а и на сина си. Навярно знаеше колко много обич и разбирателство се бяха породили между тях през тия дни. През цялото време Хилвар напрегнато гледаше майка си и на Алвин му се стори, че чете в погледа му не само тревога, но и протест.

— Не искаме да те принуждаваме да вършиш каквото и да било, но сигурно разбираш какво би означавало нашите народи да се срещнат отново. Между нашата и вашата култура има такава огромна пропаст, каквато някога е деляла Земята от нейните бивши колонии. Помисли само за един факт, Алвин. Ти и Хилвар сте приблизително връстници… но той и аз ще бъдем мъртви от векове, а ти ще си останеш млад. И това е само първият ти живот от една безкрайна поредица.

В стаята бе много спокойно, толкова спокойно, че Алвин дочуваше странните жални викове на непознат животни в ливадите зад селото. След малко той запита тихо, почти шепнешком:

— Како искате от мен?

— Надявахме се да ти предоставим избора да останеш тук или да се върнеш в Диаспар, но сега това е невъзможно. Случи се прекалено много, за да оставим решението в твои ръце. Дори за краткото време, прекарано тук, твоето влияние бе крайно смущаващо. Не, аз не те осъждам, сигурна съм, че не си искал да ни навредиш. Но би било по-добре да оставиш на мира съществата от Шалмиран. Колкото до Диаспар… — Серанис огорчено махна с ръка. — Прекалено много хора знаят къде си заминал, не се намесихме навреме. По-сериозното е, че човекът, който ти помогна да откриеш Лис, е изчезнал — нито вашият Съвет, нито нашите агенти могат да го открият и той остава потенциална заплаха за нашата сигурност. Може би си изненадан, че ти разкривам всичко това, но то е абсолютно безопасно. Боя се, че имаме само един избор — трябва да те върнем в Диаспар с подправени спомени. Тия спомени са разработени много внимателно и когато се върнеш у дома, няма да знаеш нищо за нас. Ще вярваш, че си преживял доста еднообразни и опасни приключения из мрачни пещери, където сводовете непрекъснато са се срутвали зад тебе и за да останеш жив, си ял не особено апетитни бурени и си пил вода от случайно срещани извори. До края на живота си ще вярваш, че истината е такава, и всички в Диаспар ще приемат разказа ти. Тогава няма да има загадка, подмамваща бъдещите изследователи, те ще смятат, че знаят всичко, което може да се узнае за Лис.