Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

Хилвар заговори пръв и нотките на неувереност в гласа му накараха Алвин да го погледне изненадано.

— Тук нещо не е наред — бавно произнесе Хилвар. — Няма вятър, тогава какво вълнува водата? Тя би трябвало да е съвършено спокойна.

Преди Алвин да измисли отговор, Хилвар се просна по корем, изви глава настрани и потопи дясното си ухо във водата. Алвин се запита какво ли се надява да открие в тази нелепа поза, сетне разбра, че приятелят му се вслушва. С известно колебание — защото непрогледните води не изглеждаха особено привлекателни — той последва примера на Хилвар. Първата тръпка на студа трая само секунда, когато тя отмина, Алвин дочу тихо, но отчетливо равномерно туптене. Сякаш чуваше как далече долу, в дълбините на езерото, бие гигантско сърце.

Двамата изтърсиха водата от косите си и се спогледаха с мълчалива догадка. Никой не искаше да каже пръв какво мисли — че езерото е живо.

— Ако се ровим из тия развалини — каза Хилвар след малко, — по-добре ще е да стоим настрана от езерото.

— Мислиш ли, че долу има нещо? — запита Алвин, сочейки загадъчните вълнички, които все така се разбиваха в краката му. — Може ли да се окаже опасно?

— Никое разумно същество не е опасно — отвърна Хилвар. (Така ли? — помисли Алвин. — Ами Завоевателите?) — Не долавям тук никакви мисли, но не вярвам да сме сами. Много странно…

Понесли в мислите си звука на онова равномерно, глухо туптене, те бавно се върнаха към развалините на крепостта. На Алвин му се струваше, че наоколо се трупат загадка след загадка и че въпреки всичките си усилия, все повече се отдалечаваха от истините, които дири.

Едва ли можеха да научат нещо от развалините, но те внимателно претърсиха всички кътчета сред купищата камъни и скали. Може би тук лежаха погребани машини — машини, привършили работата си толкова отдавна… Сега те ще бъдат безполезни, помисли Алвин, ако Завоевателите се върнат. Защо не се бяха върнали? Но това вече бе отделна загадка; достатъчно загадки ги мъчеха — нямаше смисъл да търси нови.

На няколко метра от езерото откриха разчистено местенце сред камънака. Навярно някога са го покривали бурени, но сега те бяха почернели, овъглени от чудовищна температура. Когато Алвин и Хилвар се приближиха, тревите се разсипаха на пепел и изцапаха краката им с въгленочерни ивици. В земята насред площадката бе здраво закотвен метален триножник. На върха му имаше наклонен кръгъл пръстен, сочещ някъде между зенита и хоризонта. На пръв поглед пръстенът изглеждаше празен, после, като се вгледа по-внимателно, Алвин вида, че го изпълва едва различима мъгла, спотаена в края на видимия спектър. Така сияеше енергията и той не се съмняваше, че от този апарат е излетялата ярката експлозия, която ги примами към Шалмиран.