Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Като начало, ще ти обясня откъде тръгна всичко. Знаеш, че винаги са ме интересували космическите полети и винаги ми е било обидно от това, че не можем да отидем на други планети и не можем да узнаем нищичко за цивилизацията на Свръхвладетелите. Ако не бяха те, сигурно вече щяхме да сме стигнали Марс и Венера. Истина е, че е напълно възможно вместо това, досега да сме се изтребили с кобалтови бомби и други смъртоносни оръжия, изобретени през двадесети век. И все пак ми е жал, че не ни дават сами да опитаме щастието си.
Навярно Свръхвладетелите имат причини да се отнасят с нас като бавачки, и то — сериозни причини. Но дори и да ги знаех, едва ли щях да се чувствам и, в крайна сметка, да постъпя по друг начин.
Всичко започна от онази вечер у Рупърт. (Може би той не го знае, макар че той ме наведе на следата.) Предполагам, че помниш онзи глупав спиритически сеанс, на края на който момичето, забравих името й, припадна? Аз попитах от коя звезда идват Свръхвладетелите и отговорът беше «НГС 549672». Не очаквах никакъв отговор и до тази минута считах, че всичко е празно забавление. И тогава разбрах, че това е номер от звездния каталог и реших да надзърна там. Оказа се, че става дума за звезда от съзвездието Карина, а колкото и малко да знаем за Свръхвладетелите, известно ни е, че те са долетели именно някъде от това място.
Няма да се преструвам, че разбирам как е дошло това съобщение до нас и откъде се е взело. Може би някой е разчел мислите на Рашаверак? И така да е, той едва ли знае как е обозначено тяхното слънце в нашия земен каталог. Всичко това е загадъчно и непонятно, дори и да е разкрито от хора като Рупърт. Стига ми и това, че съм получил тези сведения и ще действам.
Ние сме наблюдавали как излитат корабите на Свръхвладетелите и знаем доста за скоростта им. Те напускат Слънчевата система с огромно ускорение и за по-малко от час достигат скоростта на светлината. А това означава, че те разполагат с такава двигателна система, която действа равномерно на всеки атом в кораба — иначе всичко живо в него би се разплескало като ваденка. Интересно е защо те прибягват до такова чудовищно ускорение, когато плуват в космоса като риба във вода и имат достатъчно време. Биха могли да набират скорост без всякакво бързане. И за това имам своя теория: мисля, че по някакъв начин те черпят енергия от полетата, които окръжават звездите. Затова след старта трябва бързо да достигат до някакво слънце. Но за това ти говоря между другото.
Важното е, че сега знам какво разстояние ще изминат, а значи и колко време им е нужно за това. От Земята до звездата НГС 549672 са четиридесет светлинни години. Корабите на Свръхвладетелите летят със скорост над деветдесет и девет процента от светлинната, следователно са им необходими четиридесет наши години. Четиридесет наши земни години — ето в това е цялата работа.
Може би си чувала, че когато се приближава скоростта на светлината, се случват някои странни неща. Времето тече по различен начин — то забавя своя ход — ако на Земята е минал месец, то на кораба на Свръхвладетелите — само един ден. Това е най-важното последствие, открито от великият Айнщайн преди повече от сто години.
Като използвах някои от твърдо установените изводи на теорията за относителността, аз направих някои изчисления, основани на това, което ни е известно за космическите полети. За пасажерите на кораба на Свръхвладетелите полетът до тяхната звезда продължава не повече от два месеца, макар че на Земята минават четиридесет години. Знам, че е трудно да се повярва в това — можем само да се утешаваме, че от времето, когато Айнщайн е обявил този парадокс, до сега над тази загадка се блъскат най-добрите умове на човечеството.
Ето ти пример, от който, мисля си, ще разбереш по-лесно какво се получава и ще си го представиш по-ясно. Ако Свръхвладетелите веднага ме върнат на Земята, аз ще бъда по-възрастен само с четири месеца. Но на Земята ще са отминали осемдесет години. Така че, Мая, каквото и да се случи занапред, аз се прощавам с теб завинаги…
Знаеш, че са малко нещата, които ме привързват към Земята и аз я оставям с чиста съвест. На мама нищо не съм споменавал, защото сигурно ще изпадне в истерия, а от това, признавам си, бих се изплашил. Така ще е по-добре. Макар че от времето, когато умря татко, аз се опитвах много да оправдая…, но… няма смисъл пак да се ровим в миналото!
Привърших с учението и казах на университетската управа, че заминавам за Европа по семейни причини. Всичките ми неща са уредени — няма да ти се наложи да се безпокоиш за каквото и да е.