Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Хълмовете останаха назад. На картата Ян видя, че те са гранична зона на голяма равнина, която се разпростираше на такава дълбочина, че до там не достигаха вълните на локатора.
Подводницата продължаваше да се спуска плавно. На екрана постепенно се появяваше нова картина. Отначало Ян не разбра какво е това, защото гледаше под непривичен ъгъл на зрение. После схвана — приближаваха към подводна планина, която се издигаше над скритата далече долу равнина.
Изображението ставаше все по-отчетливо: от близко разстояние локаторите работеха по-добре и всичко се виждаше както при обичайна светлина. Ян можеше да различи и най-малките подробности. Виждаше как сред скалите една друга се преследват странни риби. От една почти незабележима цепнатина изплува зловеща на вид твар с раззината паст. Мълниеносно, неуловимо за погледа се метна дълго пипало и повлече отчаяно борещата се риба към смъртта.
— Почти пристигнахме — каза пилотът. — След минута ще видиш лабораторията.
Подводницата бавно преминаваше над скалисто разклонение в подножието на планината. Пред погледа вече се откриваше равнина, а до дъното, както прецени Ян, оставаха няколкостотин метра. На около километър разстояние се забелязаха куп сфери, поставени върху нещо като триножници и съединени помежду си с тръбовидни проходи. Те много напомняха с вида си резервоарите на химически завод и горе долу бяха построени на този принцип. Разликата беше тая, че тук налягането се задържаше не вътре, а от външната страна.
— А това какво е? — възкликна Ян.
С трепереща ръка той посочи най-близката сфера. Причудливите шарки върху нея се оказаха плетеница от гигантски пипала. Подводницата приближи и вече се видя, че пипалата водеха до огромна месеста торба, от която в упор гледаха грамадни очи.
— Това сигурно е Луцифер — невъзмутимо каза пилотът. — Някой пак го храни.
Той щракна превключвателя и се наведе над пулта.
— Ес-две вика лабораторията. Приближавам. Бихте ли прогонили своя любимец?
Отвърнаха му веднага:
— Тук е лабораторията — чувам ви, Ес-две. Добре, идвайте. Луци сам ще ви направи място.
Кръглата метална стена се уголемяваше на екрана. Пред Ян за последен път се мярна осеяното със смукала огромно пипало и се отдръпна от подводницата. Чу се глух удар на метал в метал, а после тихо стържене — захващащите лостове откриха контактите върху гладкия яйцевиден корпус на подводницата. След минути тя беше плътно прилепена към стената на станцията — металическите ръце я обгърнаха, проникнаха под корпуса й и отвъртяха огромния кух винт. Светна сигналът „налягането е изравнено“. После се отвориха люковете и достъпът до дълбоководна лаборатория номер едно бе открит.
Ян завари професор Съливан в тясно помещение, което не можеше да бъде похвалено с особен порядък — явно беше и кабинет, и работилница, и лаборатория. Съливан се взираше през микроскопа вътре в нещо като малка бомба. Вероятно в тази капсула под привичното за себе си налягане от няколко десетки тона безгрижно си плуваше някакъв жител на океанските дълбини.
— Да-а — промълви Съливан, като се откъсна без желание от микроскопа. — Как е Рупърт? И с какво можем да ви помогнем?
— Рупърт е в прекрасно здраве — отвърна Ян. — Изпраща ви поздрави и най-добри пожелания. Предаде да ви кажа, че би се радвал да ви навести, но страда от клаустрофобия.
— Е, тогава, разбира се, тук ще му е неуютно — над нас има пет километра вода. Между другото, вие не се ли безпокоите от това?
Ян повдигна рамене.
— Безразлично ми е — все едно че съм в стратолайнер. Ако нещо се случи, краят ще бъде един и същ — и там, и тук, под водата.
— Правилно разсъждавате, но е странно, че много хора не го осъзнават.
Съливан притегна нещо в микроскопа и погледна изпитателно Ян.
— Ще се радвам да ви покажа лабораторията — каза той, — но, да ви призная, удивих се, когато Рупърт ми предаде молбата ви. Чудно ми беше откъде може да се появи този интерес към нашата работа у човек, който в мечтите си витае сред звездите. Може би сте сбъркал вратата? — Той безобидно се усмихна. — Честна дума, никога не съм разбирал какво толкова ви влече в небесата. Ще минат столетия, докато вникнем тук, в океаните, докато успеем да нанесем всичко на картите и да го подредим.