Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Здравей, Перехил.
Не ги беше чул да влизат. Те приближиха, облегнаха се от двете му страни на бара и се загледаха право в редиците бутилки върху облицованите с огледало рафтове. Перехил виждаше отраженията им пред себе си — отдясно Циганина Майрена, облечен в черно, слаб и опасен, грациозен като танцьор на фламенко, който носеше огромен златен пръстен до чуканчето, останало от малкото му пръстче. Беше го отрязал сам по време на въстанието в затвора Оканя. Отляво на Перехил беше Пилето Муелас, русокос, спретнат и фин. Безмилостният бръснач, който носеше в левия джоб на панталона си, изглеждаше като постоянна ерекция и той винаги казваше „Извинете“, преди да съсече някого.
— Няма ли да ни почерпиш? — попита бавно и дружелюбно Циганинът. Явно се забавляваше. Перехил изведнъж почувства, че му е много горещо. С отчаян поглед той извика Долорес. Джин и тоник за Майрена, същото и за Пилето Муелас. Никой не докосна питието си. И двамата се бяха втренчили в Перехил в огледалото.
— Дойдохме да ти предадем нещо — каза Циганинът.
— От един приятел — добави Пилето.
Перехил преглътна, като се надяваше, че няма да го забележат в червената светлина на бара. „Приятелят“ беше Рубен Молина, лихвар от Ел Баратило. От месеци Перехил му даваше разписки за дълговете си и сега почувства, че му прималява, като си помисли колко дължи на Молина. Рубен беше добре познат в определени кръгове на Севиля. Изпращаше на длъжниците си само две предупреждения — едното с думи, второто с дела. Майрена и Пилето Муелас се грижеха за това.
— Кажете му, че ще му платя. Очаквам да получа пари.
— Така каза и Фраскито Торес.
Пилето се засмя заплашително-съчувствено. В огледалото продълговатото аскетично лице на Циганина беше толкова весело, сякаш току-що се връщаше от погребението на майка си. Перехил се вгледа в собственото си отражение. Искаше да преглътне отново, но не можеше — споменаването на Торес беше накарало гърлото му да пресъхне. Фраскито произхождаше от добро семейство и беше познат в Севиля като безделник. Известно време, както Перехил, той беше разчитал на услугите на Молина. Но когато дойде времето, не можа да си плати. Някой го причака на входа на къщата му и му изби зъбите до един. Оставиха му ги, увити във фунийка от вестник в горния джоб на сакото му.
— Просто ми трябва още една седмица.
Майрена прегърна Перехил през раменете и този неочакван приятелски жест едва не накара Селестино да припадне от ужас. Циганинът погали брадичката му с чуканчето на малкия си пръст.
— Какво съвпадение! — каза той. Ризата му миришеше на кисела пот и цигарен дим. — Защото имаш точно толкова време, приятелю. Точно седем дни и нито минута повече.
Перехил се вкопчи в бара, като се опитваше да спре треперенето на ръцете си. Върху рафтовете се мержелееха етикетите на бутилките. Животът е опасен, каза си той. Накрая винаги те убиват.
— Кажете на Молина, че няма проблеми. Държа на думата си. Предстои ми да приключа добра сделка.
Сграбчи чашата си и на един дъх погълна питието. Кубче лед със зловещо дрънчене се удари в зъбите му, сякаш да напомни как Фраскито Торес трябваше да заеме пари от друг лихвар, за да си купи изкуствени зъби, които му струваха почти половин милион песети. Ръката на Циганина все още беше около раменете на Перехил.
— Това звучи добре — пошегува се Пилето Муелас. — Приключване.
Хулио Иглесиас продължаваше да пее. Като кършеше бедра в ритъм с музиката зад бара, Долорес ла Негра се приближи, за да завърже разговор. Тя потопи пръст в уискито на Перехил и шумно го засмука, отърка корема си о бара и после разклати съдържанието на ризата си с ненадминат професионализъм, преди разочаровано да погледне тримата мъже. Перехил беше блед, сякаш току-що бе видял призрак, а другите двама изобщо не изглеждаха приятелски настроени. Дори не бяха докоснали питиетата си. Затова Долорес се завъртя и отдалечи, като продължаваше да кърши бедра в ритъма на музиката. След цял живот, прекаран от едната и от другата страна на бара, тя знаеше кога трябва да се оттегли.
V
Двадесетте перли на капитан Халок
Обичал съм и мъртви жени.