Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Йеден поклати глава.
— Не разбираш ли? Бунтовниците от хиляда години се опитват да вдигнат скаа в този град на въстание. Досега не са успели. Тези хора са твърде потъпкани — нямат никаква воля за съпротива. Затова се обърнах към вас да съберете армията.
Възцари се тишина. Вин обаче бавно кимна. Тя не само го виждаше — чувстваше го. Човек не се изправя срещу лорд Владетеля. Дори когато е крадец и живее извън обществото — знаеше го от опит. Нямаше да има въстание.
— Боя се, че Йеден е прав — въздъхна Келсайър. — Скаа няма да въстанат, не и в сегашното си положение. Ако искаме да съборим властта, ще трябва да го направим без подкрепата на масите. Вероятно бихме могли да наемем войници, но не и да разчитаме на цялото население.
— Не можем ли да предизвикаме някакво бедствие? — попита Хам. — Пожар например?
Келсайър поклати глава.
— Може да смути търговията за известно време, но няма да ни донесе търсения ефект. Освен това скаа ще понесат най-големите щети. Ще изгорят бордеите, но не и каменните кули на благородниците.
— Добре, какво ни остава тогава? — попита с въздишка Бриз.
Келсайър се усмихна и в очите му просветнаха пламъчета.
— Какво ще кажете да настроим Големите къщи една срещу друга?
— Война на къщите… — Бриз млъкна и отпи от виното. — От доста време не сме имали такова нещо в града.
— Което означава, че се е натрупало достатъчно напрежение — отбеляза Келсайър. — Напоследък висшите благородници са се сдобили с нечувана власт — самият лорд Владетел едва успява да ги контролира. Лутаделските Големи къщи са ключът — те контролират имперската търговия, да не говорим, че са поробили по-голямата част от скаа. — Келсайър посочи надписите „хаос“ и „Големите къщи“. — Ако настроим Къщите в Лутадел една срещу друга, градът лесно ще падне в ръцете ни. Мъглородните ще започнат да избиват старейшините на Къщите. Ще се сриват състояния. Няма да отнеме много време, преди да се стигне до улична война. Съгласно договора ни с Йеден трябва да му осигурим възможност за превземането на града. Можете ли да измислите по-добър начин от този?
— В тази идея има хляб — каза Бриз. — Харесва ми най-вече с това, че благородниците ще се избиват едни други.
— Винаги ти харесва, когато някой друг свърши работата — подметна Хам.
— Скъпи ми приятелю — отвърна Бриз, — смисълът на този живот е да намериш други хора, които да ти вършат работата. Не познаваш ли основите на икономиката?
Хам повдигна вежди.
— Всъщност аз…
— Това беше риторичен въпрос, Хам — въздъхна Бриз.
— Риторичните най ги обичам! — озъби се Хам.
— По-късно ще философстваме, Хам — прекъсна ги Келсайър. — Да се върнем на задачата. Какво мислите за моето предложение?
— Може да се получи — отвърна Хам. — Но не вярвам лорд Владетеля да остави нещата да стигнат толкова далече.
— Тъкмо затова ще се погрижим да му отнемем възможността да се меси — продължи Келсайър. — Известно е, че позволява на благородниците да се карат, за да може да ги контролира по-лесно. Ще разпалим тлеещото напрежение, после по някакъв начин ще го накараме да изведе гарнизона от града. Когато между Къщите избухне истинска война, лорд Владетеля няма да има с какво да ги спре — освен, разбира се, ако не извади на улицата дворцовата охрана, а ние искаме точно това.
— Би могъл също така да прати армията на колосите — отбеляза Хам.
— Вярно — съгласи се Келсайър. — Но тя е разположена сравнително далече. Още един недостатък, който трябва да използваме. Колосите са свирепа сила, но гледат да ги държат настрани от цивилизованите градове. Сърцето на Последната империя е беззащитно, но лорд Владетеля е уверен в своята сила — и защо да не е? От векове не се е изправял срещу сериозни предизвикателства. Повечето градове се нуждаят от съвсем малобройни полицейски сили.
— Двайсет хиляди души не са „малобройна“ сила — посочи спокойно Бриз.
— Това е в национален мащаб — рече Келсайър и вдигна пръст. — Лорд Владетеля държи повечето си войски по границите на империята, където опасността от бунтове е най-голяма. Ето защо ще го ударим тук, в самия Лутадел — и затова ще успеем.
— Стига да се справим с гарнизона — подчерта Доксон.
Келсайър кимна, обърна се и написа под „Големите къщи“ и „хаос“ „война между Къщите“.
— Е, добре тогава. Да поговорим за гарнизона. Какво да измислим?
— Ами — Хам присви очи, — исторически погледнато, най-добрият начин да се справиш с голяма армия е да разполагаш с още по-голяма. След като ще съберем армия на Йеден, защо тя да не нападне гарнизона? Нали това е целта на всяка въоръжена сила?