Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Казах, че каквото и да съм направил през нощта, е било от страх, а не резултат на някакво настроение — на контрол и самозабрава.
— Зная — каза той, усмихвайки се. — И аз исках да ти покажа, че можеш да се пришпориш отвъд възможностите си, стига да си в подходящо настроение. Един воин сам си създава настроението. Ти не знаеше това. Страхът те доведе до състоянието на воин, но сега, когато знаеш това, всяко нещо може да те накара да изпаднеш в подобно настроение.
Поисках да споря с него, но мотивите ми не бяха ясни. Усетих необяснимо раздразнение.
— Винаги е удобно да се действа в такова настроение — продължи той. — Така се отстранява мръсотията и човек остава пречистен. Когато стигна върха на скалата, ти се почувства превъзходно. Така ли беше?
Заявих, че разбирам какво иска да каже и че все пак усещам колко идиотско е да се опитвам да приложа това, на което ме учи, в ежедчевния си живот.
— Човек се нуждае от настроението на воин за всичко, което прави — каза той. — В противен случай става уродлив и грозен. Няма сила в живота, лишена от такова настроение. Погледни себе си. Всичко те обижда и ядосва. Ти хленчиш и се оплакваш и смяташ, че всеки те кара да му играеш по свирката. Ти си лист на произвола на вятъра. В твоя живот няма сила. Колко ли грозно е това усещане! Един воин, от друга страна, е ловец. Той преценява всичко. Това е контрол. Но щом преценяването свърши, той започва да действа. Отприщва се. Това е самозабрава. Един воин не е лист на произвола на вятъра. Никой не може да го побутне; никой не може да го принуди да прави нещо против него самия, нито против собствената му преценка. Един воин е настроен да оцелее и той оцелява по възможно най-добрия начин.
Харесваше ми позицията му, макар да я мислех за нереална. Изглеждаше твърде простовата за сложния свят, в който живеех.
Той се засмя на аргументите ми, а аз настоях, че състоянието на един воин не може наистина да ми помогне да преодолея чувството, че съм обиден или действително наранен от постъпките на хората около мен, както примерно бих могъл да бъда физически изтормозен от някое жестоко и злобно лице в положението на властник.
Тъй се разсмя гръмогласно и прие, че примерът е на място.
— Воинът може да бъде наранен, но не и обиден — каза той. — За един воин няма нищо обидно в постъпките на неговите събратя, щом той самият действа в границите на подходящото настроение. Миналата нощ ти не беше обиден от лъва. Фактът, че той ни подгони, не те ядоса. Не чух да го ругаеш, нито чух да казваш, че няма право да ни преследва. Може да е бил жесток и злобен лъв. Но това не беше съображението ти, когато се мъчеше да избягаш от него. Единственото нещо, което трябваше да се направи, беше да се оцелее. С това ти се справи съвсем добре. Ако беше сам и лъвът те бе стигнал и обезобразил до смърт, никога нямаше да ти дойде наум да се оплакваш или да се чувстваш обиден от постъпките му. Състоянието на един воин не е толкова крайно нито спрямо твоя свят, нито спрямо нечий друг. То ти е нужно, за да преодолееш всички неприятности.
Изложих разсъжденията си. Лъвът нямаше нищо общо с моите събратя, защото аз знаех и най-малките подробности за тях, докато за лъва не знаех нищо. Онова, с което ме обиждаха събратята ми, бе, че те постъпваха злонамерено и съзнателно.
— Зная, зная — каза търпеливо дон Хуан. — Не е проста работа да се постигне настроението на един воин. Това е революция. Да считаш лъва и водните плъхове за равни на събратята ни е великолепен акт на воинския дух. Нужна е сила, за да го постигнеш.
12
БИТКА НА СИЛАТА
Четвъртък, 28 декември 1961 година
Тръгнахме на път много рано сутринта. Упътихме се на юг, после поехме на изток към планините. Дон Хуан бе взел кратуни с храна и вода. Преди да тръгнем, се нахранихме в колата.