Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Той, изглежда, остана доволен и поиска да разбере какви са обичайните неща, които срещах в съновиденията си. Не можах да се сетя за нищо специално и започнах да разказвам подробно един кошмар, който ми се бе присънил предната нощ.
— Не се увличай толкова — каза сухо той.
Обясних му, че съм записал всички подробности от сънищата си. Тъй като бях започнал да се упражнявам да гледам ръцете си, сънищата ми бяха станали много привлекателни и способността ми да си ги спомням се бе увеличила до такава степен, че се сещах и за най-дребните подробности. Той каза, че само си губя времето да ги следя, защото подробностите и яснотата нямали никакво значение.
— Обикновените сънища стават много живи още щом започнеш за усвояваш сънуването — каза той. — Тази живост и яснота са страхотна бариера и в този смисъл ти си по-зле от всички, които съм срещал досега. Ти имаш най-лошата мания. Записваш всичко, каквото можеш.
Най-честно казано, вярвах, че всичко, което правя, е правилно. Записвайки най-прилежно сънищата си, аз си изяснявах характера на това, което ми се присънваше.
— Остави това! — каза той повелително. — Нищо няма да ти помогне. Това само те разсейва от целта на сънуването, което представлява контрол и сила.
Той легна, покри очи с шапката си и заговори, без да ме поглежда.
— Ще ти припомня всички упражнения, които трябва да правиш — каза той. — Най-напред трябва да съсредоточиш поглед върху ръцете си. После за кратко преместваш погледа си на друго. Съсредоточаваш го върху колкото можеш повече неща. Помни, че ако поглеждаш за кратко време, образите не се местят. После се връщаш на ръцете. Всеки път, щом погледнеш ръцете си, подновяваш силата, необходима за сънуването, затова в началото не гледай прекалено много неща. Всеки път са достатъчни четири неща. По-късно можеш да разшириш обхвата, докато възприемеш всичко, което поискаш, но щом образите започнат да се местят и усетиш, че губиш контрол, върни се на ръцете. Когато усетиш, че можеш да гледаш безкрайно нещата, ще бъдеш готов за едно ново упражнение. На него ще те науча сега, но очаквам от теб да го приложиш едва след като си готов.
Той мълча близо петнайсет минути. Накрая седна и се обърна към мен.
— Следващата стъпка при сънуването е да се научиш да пътуваш — каза той. — Също както си се научил да гледаш ръцете си, можеш да си наложиш да се движиш, да отиваш на различни места. Най-напред трябва да си избереш едно място, където искаш да отидеш. Избери някое познато място — примерно твоето училище, някой парк или дом на твой приятел — и тогава си наложи да идеш там. Това упражнение е много трудно. Трябва да изпълниш две задачи: да си наложиш да отидеш до определено място и после, когато вече си усвоил това упражнение, да се научиш да контролираш времетраенето на своето пътуване.
Докато записвах тези думи, имах усещането, че наистина съм откачил. Записвах си наистина ненормални заръки и си блъсках главата как да ги спазвам. Усетих прилив на угризение и смут.
— Какво правиш с мен, дон Хуан? — попитах аз, без да мисля.
Той като че се изненада. Втренчи поглед в мен за миг, а после се усмихна.
— Задаваш ми непрекъснато един и същ въпрос. Нищо не правя с тебе. Ти ставаш достъпен за силата; търсиш я, а аз те напътствам.
Наклони глава и ме заразглежда. Подхвана брадичката ми с една ръка и тила с другата и задвижи главата ми назад и напред. Мускулите на врата ми бяха много стегнати и това движение на главата намали напрежението.
Дон Хуан изви очи към небето за момент, сякаш изучаваше нещо.
— Време е да тръгваме — каза сухо той и стана.
Поехме на изток, докато стигнахме малка горичка от дръвчета в една долина между два голи хълма. Вече бе станало почти пет следобед. Той подхвърли, че може да се наложи да прекараме нощта на това място. Посочи дърветата и каза, че наблизо има вода.
Напрегна тялото си и задуши въздуха като животно. Виждах как, докато издишваше и вдишваше през носа си в бърза последователност, мускулите на стомаха му се свиват много бързо на кратки спазми. Прикани ме да направя същото и сам да открия къде е водата. Неохотно направих опит да му подражавам. След пет-шест минути бързо дишане ми се зави свят, но ноздрите ми се прочистиха по изключителен начин и аз наистина успях да различа мирис на речни върбалаци. Не можех обаче да кажа къде са.