Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Дон Хуан ми каза да си почина малко и после отново ме накара да душа. Втория път беше по-напрегнато. Успях действително да различа отдясно мирис на речна върба. Насочихме се в тази посока и намерихме на повече от четвърт миля местенце, подобно на тресавище със застояла вода. Заобиколихме го и се озовахме на малко по-висока равна площадка. Над тази площадка и около нея храстите бяха много гъсти.
— Това място гъмжи от планински лъвове и други по-малки котки — каза между другото дон Хуан, сякаш отбелязваше нещо съвсем обичайно.
Хукнах към него и той избухна в смях.
— Обикновено не идвам тук — каза той. — Но враната ни показа тази посока. Сигурно има нещо специално.
— Наистина ли трябва да останем тук, дон Хуан?
— Да. Иначе бих избягнал това място.
Станах безкрайно нервен. Той ми нареди внимателно да слушам какво ще ми разкаже.
— Единственото нещо, което човек може да прави на такова място, е да лови лъвове — каза той. — Затова имам намерение да те науча как се прави това. Има един специален начин за построяване на капан за водни плъхове, които живеят наоколо в подмоли. Те служат за примамка. Стените на клетката трябва да се направят така, че лесно да падат, а отстрани се слагат много остри шипове. Когато капанът е изправен, шиповете са скрити и не докосват нищо, освен ако някое животно не се стовари върху клетката; тогава стените падат и шиповете пробождат животното, което е попаднало в капана.
Не можех да разбера какво иска да каже, но той начерта скица на земята и ми показа, че ако страничните пръчки на капана се поставят в кухи отвори по рамката, капанът ще падне от тази страна, от която е докоснат покривът.
Шиповете представляваха остри трески от твърдо дърво, които бяха прикрепени по рамката околовръст.
Дон Хуан каза, че обикновено върху мрежата от пръчки се поставя тежък товар от камъни, като пръчките са свързани с капана и висят доста над него. Когато планинският лъв стъпи върху капана, примамен от водните плъхове, той се опитва да го счупи, като го удря с всичка сила с лапите си; тогава треските пробождат лапите му и обезумяло, животното започва да подскача, като по този начин отприщва върху себе си лавина от камъни.
— Някой ден може да ти дотрябва да хванеш планински лъв — каза той. — Те имат особена сила. Страшно умни са и единственият начин да ги уловиш е да ги прилъжеш с миризмата на речни върби.
С изумителна бързина и майсторство той стъкми един капан и след продължително чакане улови три тлъстички катерицоподобни гризачи.
Каза ми да откъсна наръч върбови клонки от края на тресавището и ме накара да натрия дрехите си с тях. Той стори същото. После, бързо и чевръсто изплете от пръчките две мрежи, направи топка от блатна кал и треви и ги отнесе обратно на площадката, където се прикри.
Междувременно гризачите бяха започнали да пищят много силно.
Дон Хуан ми заговори от скривалището си. Каза ми да сложа в другата мрежа една голяма топка кал и трева и да се покатеря на ниските клони на едно дърво до капана, където бяха гризачите.
Дон Хуан каза, че не иска да наранява нито лъва, нито гризачите, затова ако лъвът дойде до капана, ще му хвърли калта. Каза ми да бъда нащрек и да замеря животното с моята топка след него, за да го подплаша и прогоня. Препоръча ми да бъда изключително внимателен, за да не падна от дървото. Последните му заръки бяха да остана тъй неподвижен, че да се слея с клоните.
Не можех да видя къде е дон Хуан. Писъците на гризачите станаха извънредно силни и накрая толкова се стъмни, че едва можех да различа общите очертания на терена. Чух внезапен и близък звук на меки стъпки и приглушено котешко дишане, после съвсем тихо изръмжаване и гризачите престанаха да цвърчат. Тъкмо тогава съгледах тъмната форма на животно току пред дървото, на което бях аз. Още не бях успял да се уверя, че това с планински лъв, той се понесе към капана, но преди да го стигне нещо го удари и той се дръпна. Хвърлих топката си, както дон Хуан ми бе казал да направя. Не улучих, но се чу много силен шум. В този миг дои Хуан издаде няколко последователни пронизителни писъка, от които по гърба ми полазиха тръпки, животното подскочи необикновено пъргаво към площадката и изчезна.
Дон Хуан продължи да пищи пронизително още малко след това и чак тогава ми каза да сляза от дървото, да взема клетката с гризачите, да изтичам до площадката и да дойда колкото е възможно по-бързо при него.
За невероятно кратко време аз застанах до дон Хуан. Той ми каза да запищя, доколкото мога, като него, за да държа лъва на разстояние, докато той разглоби клетката и пусне гризачите.
Закрещях, но не можах да постигна същия звук. Гласът ми беше пресипнал от вълнение.