Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Райдър извика да му донесат фенер. Когато фенерът се появи, донесен от един от робите, Райдър го свали ниско и огледа краката й. Остана така дълго време, без да каже и думица.
— Добре си се подредила. От главата до петите. Как го правиш? Господи, Софи! Краката ти! Накарай Коко да ги измие веднага щом се приберете в Кимбърли.
Самюъл тръгна със Софи и Джеръми. Райдър сам я бе пренесъл до каретата. Беше му горещо, бе изпотен, покрит със сажди и нечистотии. Освен това бе затънал в дяволска каша.
Къде е това копеле Томас, дяволите го взели! Всъщност, откровено казано, Томас го притесняваше повече от Тео Бърджис. Тео поне се стараеше да се докарва пред хората. Томас не даваше и пукната пара. Райдър изобщо не се съмняваше, че човекът, ударил Софи и запратил свещника на пода, е бил Томас.
Райдър остави Емил да наглежда Кемъл Хол, а той се прибра в Кимбърли да дремне няколко часа. Когато се събуди, го известиха, че мис Статън-Гревил все още спи. Той се намръщи, но замълча. Мислеше за краката й. Току-що бе приключил със закуската, когато от Монтегю Бей пристигна мистър Шърман Коул.
Коул беше тлъст, двойните брадички се полюляваха над яката му, посивялата му коса бе подстригана на паница, имаше остри очи и дебели бърни. При мисълта, че човекът пред него се е опитал да целуне Софи на Райдър му се повдигна.
Все пак той пое десницата на съдията и му предложи кафе. Мистър Коул искаше не само кафе, но и сладки кифли, които, след като подносът бе поставен пред него, загледа с по-голямо напрежение, отколкото Райдър би могъл да погледне гола красавица.
Райдър се настани на отсрещния стол и впери поглед над дясното рамо на Коул. Просто не бе в състояние да гледа съдията в лицето. Гледката не бе никак приятна. Райдър си наложи да слуша приказките на Коул, макар че те излизаха от устата малко завалени, тъй като съдията не спираше да дудне с пълна уста.
— Да, мистър Шербрук, както знаете аз съм мирови съдия — човекът, които отговаря за всички нарушения на гражданския ред и закона. Тук, на острова, законът — това съм аз и неговата сила говори чрез мене. Новината, че и вие сте замесен, като сте взели мис Статън-Гревил в Кимбърли, бе истински удар за мен. Не знам как сте се забъркали, но съм сигурен, че скоро ще ми кажете. Ако обичате, доведете момичето. Ще я разпитам веднага.
Господи, помисли си Райдър, събра върховете на пръстите си и продължи да наблюдава над тях човека, който току-що бе изгълтал четири кифли. Той не бе просто свиня, бе също така надут, високомерен и изключително досаден. Колкото до обноските му, такива нямаше. По сакото и по брадата му имаше трохи. Трябваше да бъде съблечен и хвърлен на крокодилите в мангровите блата. Друго не го оправяше.
— Не съм на същото мнение, мистър Коул — благодушно отвърна Райдър. — Разбирате ли, тя е погълнала много пушек и не може да говори, без това да й причинява голяма болка. Може би след няколко дни ще е по-добре. Можете да дойдете тогава.
Мистър Коул се намръщи. Не бе свикнал да му се противоречи. Тук той бе водачът, законът в пълното му измерение и единствено неговата дума, неговите заповеди имаха значение.
— Искам да я видя — повтори той, упорит като нерез.
— Не може.
— Вижте какво, Шербрук…
— Мистър Шербрук, Коул.
Бе съвсем очевидно, че Шърман Коул бе като ударен с мокър парцал и с всяка измината минута се ядосваше все повече. Но той не бе глупак. Дали София Статън-Гревил вече е любовница на този тук? Дали пък не бе решил да я закриля? Коул сви устни и запази мълчание. От опит знаеше, че хората най-често се чувстват принудени да запълват мълчанието и по този начин му осигуряваха нужната информация, но от устата на този младок не се отрони и думица. Той стоеше облегнат в стола си, върховете на пръстите му бяха все така събрани и, дяволите го взели, изглеждаше отегчен.
Това бе вбесяващо. Мистър Коул пое дълбоко дъх, хвърли един бърз поглед към подноса и като видя, че кифлите са свършили, отново се начумери. Храната винаги му бе помагала да се ориентира в мислите си, още от дете.
— Искам я — каза той.
— Жалко. Никога няма да я имате. Трябва да свикнете с тази мисъл, сър.
— Не исках да кажа това! Скъпи младежо, аз съм женен човек, съпругата ми е очарователна дама, наистина очарователна. Имах предвид, че трябва да говоря със мис Статън-Гревил и трябва да ви кажа, мистър Шербрук, че надушвам нещо гнило в цялата работа. Подозирам, че тя хладнокръвно е убила чичо си, а след това е опожарила къщата.
— Забележителна теория. Мога ли да ви запитам какво ви наведе на тези невероятни умозаключения?
— Това момиче не е такова, каквото изглежда, по-скоро то е точно такова, само че вуйчо й не го осъзнаваше и не можеше да го приеме. Сигурно сте чули — може би дори разполагате с информация от извора, — че тя е уличница, високоплатена проститутка без каквито и да е морални задръжки. Мисля, че вуйчо й най-накрая е разбрал истината и когато я е заплашил, че ще я изхвърли, тя го е убила. Да, така е станало. — Той направи пауза, удостои Райдър с един патентован строг съдийски поглед и обяви: — Тук съм, за да се погрижа правосъдието да възтържествува.