Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Райдър се изсмя — дълбок сърдечен смях.
— Вашата теория е повече от забавна, мистър Коул. Но трябва да разберете, че тя е и съвсем клеветническа.
— Имам свидетел, мистър Шербрук.
— Нима?
— Да. Томас, надзирателят.
Райдър отново се изсмя — още по-дълбоко и още по-сърдечно.
— Сър!
— Мистър Коул, Томас е подлец, както, предполагам, това ви е добре известно. Не ми се струва разумно да се вземат показанията на един подлец и мошеник. Предлагам на вниманието ви една друга теория, която в значителна степен се различава от вашата. При това тя е подплатена с не по-малко силна мотивация и рационални аргументи от вашата. Томас е простак и грубиянин. Подозирам, че мистър Бърджис е открил, че Томас го мами или че се отнася прекалено жестоко с робите и го е уволнил. С две думи, Томас го е убил. Късметът му е проработил. Мис Статън-Гревил и брат й се оказват в Кемъл Хол по същото време и по този начин тя се превръща в идеалната изкупителна жертва за Томас.
— Томас е мъж, а тя е…
— Не, той е копеле, при това жестоко и подло като влечуго.
— Това не оправдава мис Статън-Гревил. Тя не е нищо повече от една…
— На ваше място бих изоставил тази тема, Коул. Двамата с брат й са под личната ми закрила. Всъщност тези дни ще подам заявление да им стана настойник. Оливър Сасън ще се заеме с това.
— Аха, сега виждам какъв е истинският проблем.
— Нима? Моля, какво точно виждате?
— Както ви намекнах и преди малко, тя е ваша любовница.
Отговорът на Райдър напомняше много на тона, с който баща му си служеше, когато бе уморен от нечие нахалство и искаше нахалникът да си върви.
— Някой ден може и да ми стане любовница. Все още не съм съвсем сигурен дали искам да спя с нея и да я задържа. Както и да е, но аз чувствам някакво задължение към Джеръми, а тя върви с него. В края на краищата момчето е наследник на Бърджис. Някой трябва да се погрижи за неговите интереси, а аз не виждам друг по-подходящ от мен за тази работа. Е, Коул искате ли да кажете още нещо? Не? В такъв случай защо не удостоите Томас с августейшото си присъствие? Вероятно бихте могли да го склоните да си признае, уменията ви да водите разпит са очевидни. — Райдър се изправи и просто изчака Коул да стане, което съдията стори неохотно.
— Може пък да намеря повече доказателства и да я обвиня!
— Повече?! Коул, та ако говорим за доказателства, до момента нямате и трохичка, какво остава за самуна? Хванете Томас и сте спипали убиеца. Ако обичате, имам много работа. Вярвам, че ще ме извините. О, не искате ли да си вземете някоя и друга кифла за из път?
Софи тичешком се изкачи по стълбите. Бе видяла мистър Шърман Коул да се задава по алеята. Тя трябваше да разбере какво ще каже съдията. Нищо от това, което чу, не бе неочаквано. Райдър се бе справил по блестящ начин. Но това, което каза Райдър… Тя почувства дълбока, много дълбока болка и тя не идваше от ребрата й или от нараненото й гърло.
„Все още не съм съвсем сигурен дали искам да спя с нея и да я задържа.“
И той не бе по-различен от другите мъже. Тя предполагаше, че той ще поиска от нея да дели постелята му като отплата за това, че се бе погрижил за Джеръми. После ще му писне от нея и толкова. Поне ще бъде свободна. Най-после! Двамата с Джеръми щяха да си живеят мирно и тихо в Кемъл Хол. Всичко ще бъде наред. След година и половина тя ставаше на двадесет и една — достатъчно възрастна, за да бъде настойник на Джеръми.
Софи успя да се мушне в леглото и да издърпа чаршафа до брадичката си, преди Райдър да се появи на вратата. Той остана дълго на прага. Не й каза нищо, само я наблюдаваше.
— Мистър Коул бе много забавен.
— Сериозно? Ще ме арестуват ли?
— Все още си пресипнала. Не, няма да те арестуват. Смея да твърдя, че Томас като нищо може да се окаже на въжето. Това би разрешило всичките ни проблеми, не смяташ ли?
Тя извърна лице от него.
— Защо Коко е била будна толкова до късно снощи? Нали каза, че тя ме е видяла като тръгвах?
— Коко е бременна. Било й е зле. Излязла е на балкона си да се поосвежи на хладния нощен въздух.
— О!
— Искаш ли да ти разкажа какво ще стане сега?
Тя искаше да му изкрещи, че вече е чула всичко, искаше да му каже да си затвори устата и да се маха, но не можеше. Кимна.