Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
В долните чекмеджета обаче Райдър откри дрехи, които напълно й отиваха — лек муселин в меки пастелни цветове. Там бе и бельото й — без изключение добре ушито и с красиви бродерии, но не такова, каквото би носила една мръсница. Всичко бе само от тънък лен и памук, нямаше нищо направено от сатен или коприна. Той извади една нощница и я вдигна. Беше бяла, батистена и изглеждаше момичешка.
Райдър струпа дрехите, които щеше да вземе в Кимбърли Хол на купчина. Направи същото и в стаята на Джеръми.
Всички дрехи щяха да бъдат доставени в ранния следобед.
Когато се върна в Кимбърли, Райдър, потен, сгорещен и със залепнала на гърба му риза, не можа да повярва на очите си — Шърман Коул и с него още четирима мъже — всичките въоръжени. Коул крещеше на Самюъл да доведе курвата. Тя била убийца и той бил тук, за да я отведе със себе си в Монтегю Бей.
Райдър профуча с жребеца си през мъжете и спря чак на първото стъпало на верандата.
— Ти! — извъртя се Коул. — Няма значение, сър, ще я отведа, хората с мен ще го направят.
Райдър нехайно махна с ръка на четиримата, които до един изглеждаха като в небрано лозе, а лицата им бяха зачервени от жегата.
— Защо не влезете, мистър Коул? Сигурен съм, че има вкусни кифлички, които можете да оцените по достойнство, докато изгладим това недоразумение.
— Не! Искам я! Веднага! — изкрещя Коул.
— Уморих се от тази канска жега — отвърна Райдър. Той слезе от коня си и мина покрай Шърман Коул. — А също и от вашите крясъци. Има две възможности: или да ме придружите вътре, или да си стоите тук и да лаете по слънцето, докато се разтопите.
Самюъл забърза след Райдър. Коул, които отново бе хванат по бели гащи от този младок, ги последва по-бавно. Чу, че четиримата мъже тихичко си говорят и се зачуди дали, копелетата му с копелета, нямаше да го зарежат тук сам. И четиримата не искаха да идват с него. Е, да си вървят. Можеше да я откара до Монтегю Бей и сам. След това ще я заключи в онази стаичка и ще си сложи ключа в джоба. Ще види тя! Без него нямаше да получи и глътка вода.
В салона Райдър се обърна към него и каза без предисловия:
— Твърдите, че мис Статън-Гревил е убила вуйчо си?
— Да, и този път разполагам с достатъчно доказателства. Простреляла го е два пъти, един от хората ми откри деринджъра. — Той извади оръжието от джоба си и го разлюля пред Райдър. — Както виждате, липсват два патрона.
— Интересно.
— Доведете я. Това очевидно е дамски пистолет. Доведете я. Ще я отведа със себе си.
— Къде ще я отведете, Коул?
Лицето на съдията бе доста зачервено, но сега стана направо алено.
— Има една къщичка, в която държим задържаните. Вярно, това е по-скоро една голяма стая, но върши работа за такива като нея.
Райдър само поклати глава. Би могъл да позволи на Коул да я види в сегашното й състояние — насинено подуто лице, приведена като старица заради болките в премазаните ребра, да не говорим за проклетите й крака. Без съмнение жарката му пламенност щеше да се поохлади при тази гледка. Отведеше ли я веднъж в тази къща, за която говореше, щеше да я насили. Щеше да я изнасилва отново и отново, до безкрая. Райдър усети червата си свити на топка и разтри стомаха си с ръка.
— Не съм на същото мнение, Коул — благо каза той. — Защо не се върнете в Кемъл Хол заедно с хората си. Ще намерите един чудесен пресен гроб, който ви чака да го разровите.
— Какви ги приказвате, сър? По дяволите!
— Не е толкова сложно, Коул. Тео Бърджис май не е бил погребан незабавно, така че Емил Грейсън можа да огледа тялото му, преди да го закопае. Оказва се, че Бърджис не е бил застрелян. Бил е прободен три пъти в гърдите. А сега, не искате ли да огледате тялото лично? Емил казва, че било доста противна работа. Жегата и нали знаете… Не?! Ами в такъв случай защо не се разкарате заедно с ония отвън и не се опитате да откриете Томас?
— Но този деринджър…
— Той е мой — обади се Самюъл Грейсън. — Благодаря, че ми го донесохте. И, сър, напълно сте нрав. Това е дамски пистолет, принадлежеше на съпругата ми.
Коул не обърна внимание на Грейсън, очите му бяха вперени в Райдър.
— Но какво е правила тя там?
— Мислех, че това е домът й. — Едната вежда на Райдър се вдигна недоумяващо.
— Ще огледам тялото лично.
— Добре. Там има един човек на име Клейтън. Той е счетоводител в Кимбърли, но сега наглежда работата в Кемъл Хол. Без съмнение той ще осигури на хората ви лопати. Работата няма да е от приятните, но сигурен съм, че и сам знаете това. Божичко, каква жега, а? Бих допълнил също така, че когато се върна след „погребението“, Емил бе зелен. Изминали са още няколко часа. Е, то тялото е толкова зле, че и без това няма накъде. Вървете, Коул. Уморен съм, а разговорите с вас ме уморяват още повече. Пожелавам ви късмет и приятно копаене. Бих се осмелил да предположа, че резултатът ще е по-неприятен дори от самия процес.