Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Тя се усмихна. Усмивката й бе младежка и закачлива и той усети, че се поддава на очарованието й. Осъзна, че това е първата истинска усмивка, която вижда на лицето й.
— Казах му, че съм болна от сифилис.
— Божичко! Та това е върхът!
— Сигурно и на теб щях да кажа същото, след като продадеше Кимбърли на вуйчо.
— Има една съществена разлика. Просто аз нямаше да ти повярвам.
— И аз това казах на вуйчо. Казах му, че си по-различен от другите. Казах му, че не си глупак. Казах му, че трябва да бъде изключително предпазлив с теб, дори да се страхува от теб. Не ми обърна внимание.
— Нещо не схващам тази работа за страха, ама нейсе. Не те е послушал. Не се е боял достатъчно от мен, толкова по-жалко.
— Не. Той преценява всички хора със собствения си аршин. Бе чул, че си женкар — млад развратник с нравственост не по-голяма от тази на някой котарак. Смяташе, че ще бъде съвсем лесно.
— Не съм… — Райдър замълча и се начумери, свел очи към натъртените си кокалчета. Каква ужасяваща мисъл, Исусе! Съзнанието му отказваше да я възприеме. Той преглътна и нехайно сви рамене.
— Е, направил е грешка, не е ли така?
— За това, че си женкар? Че си котарак? Не, естествено. Ако беше като останалите, нямаше да разбереш, че в къщичката не бях аз.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не си спала с нито един от тях? Че винаги е била другата?
Тя го погледна сериозно.
— Щеше ли да ми повярваш?
— Сигурно не. — Той вдигна ръка, за да я прекъсне. — Чуй ме, Софи. Никога досега не съм срещал жена с толкова богат репертоар от женски хитрости, а повярвай ми, получавал съм само най-доброто. Иска ми се да знам какъв е женският еквивалент на котарак. Пасва ти идеално. Твоят запас от средства за прелъстяване е забележително богат за възрастта ти. Хайде, стига толкова. Няма значение. Да се върнем на скъпия ти вуйчо. Все още съм като ударен с мокър парцал от новината, че притежавам Кимбърли Хол.
— Истина е.
— Ами, ако не бях дошъл? Ако бе пристигнал брат ми?
— Вуйчо Тео сметна, че това е малко вероятно. Разбираш ли, той познава цялото ти семейство. Дори нае някакъв тип в Англия, който да изрови всичко за семейство Шербрук и теб. Той ни писа и писмото му бъкаше от подробности.
— И е направил е това, преди двамата с Томас да започнат малката си кампания за сплашване в Кимбърли?
— О, да. Всичко бе добре обмислено. Вуйчо Тео знаеше, че Самюъл Грейсън е суеверен и може да бъде манипулиран. Знаеше, че просто няма начин той да не пише на брат ти за помощ. И той писа. Дори каза на вуйчо, че смята да потърси помощ от вас. Разбира се, вуйчо го поощри за писмото. Както се казва, наля масло в огъня.
— Започвам да мисля, че вуйчо Тео заслужава да му извия мръсното вратле.
— Човекът, когото вуйчо нае, писа, че брат ти има много задължения и е почти невероятно да дойде, по-малкият ти брат учи за духовник в Оксфорд. Значи остава петнайсетгодишната ти сестричка. Естествено, дойде ти. Всичко стана точно според плана му. Той просто те подцени, това е всичко. Предполагаше, че ще бъдеш като лорд Дейвид — лекомислен, самовлюбен, доста глупав и изгарящ от желание да спиш с мен. Не беше прав, просто той никога не би си признал, че се е провалил. Ти дори и за момент не повярва, че в произшествията, които ставаха тук, има нещо свръхестествено, нали?
— Разбира се — разсеяно отвърна Райдър.
— Нито пък поиска да ми станеш любовник.
— Не. Да. Не знам.
— Какво ще правиш?
— Оливър Сасън се е съгласил да не казва нищо на мен и на брат ми, докато вуйчо ти не реши, че е настъпил моментът за това?
Тя кимна.
— Джеръми знае ли нещо?
— Не. Опитах се да го предпазя, доколкото можах. А освен това вуйчо Тео винаги внимаваше много в отношението си към него, както пред хората, така и насаме. Дори и сега всички са убедени, че двамата с Джеръми сме извадили голям късмет. Предполагам, клюките гласят, че вуйчо Тео е прекалено любещ, прекалено сантиментален, за да може дори да се досети, че племенницата му е уличница.
— Да. И аз чух това. Уморена си. Време е да си починеш, а аз да помисля. Искам да разплета тази плетеница. И то скоро.
Тя не заспа. Бе прекалено уплашена за бъдещето. Три часа лежа на проклетото легло, а умът й отчаяно се блъскаше без посока.
8.
Софи тихичко се отправи към стаята на Джеръми. Прекоси коридора на втория етаж на Кимбърли, където спеше той. Искаше да поговори с него, да го окуражи.
Тя тихо отвори вратата и надникна вътре. Стаята бе малка, но както и от всички останали стаи, от нея се излизаше на балкона през високи врати, сега широко отворени. Софи се усмихна. И в Кемъл Хол Джеръми често спеше на балкона. Явно и тук не изневеряваше на навиците си. Комарите въобще не го впечатляваха.