Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Тя не му обърна внимание.
— Ела тук, Джеръми. Стой по-далече от него. Така е добре, сега ела при мен.
Лицето на Джеръми бе побеляло от болка, очите му гледаха виновно от чувството за собствения му провал. Тя добре разбираше и двете чувства.
— Всичко е наред. Този път победихме. Много бе храбро да дойдеш тук сам. Това е хубаво. Сега ела при мен. Тръгваме си.
— Така ли мислиш, курво? Не разчитай на това. Трябва само да извикам. Поне десетина от робите ще дотърчат на мига, готови да изпълнят всичко, което им наредя.
— Няма да има никакво значение, защото ще бъдеш с дупка в шкембето. Хайде, вуйчо, викай! Това ще е последният звук, който ще излезе от устата ти, ако не броим агонията. Толкова ми се иска да те убия. Страхливец! Да биеш Джеръми! Коравосърдечието ти изненада дори и мен, макар и само в първия момент.
Тео Бърджис бе като в небрано лозе. Той поклати глава и се опита да проясни мислите си, замъглени от многото ром, който бе изпил заради проклетата болка в рамото. Вярваше й. Та нали го бе намушкала! Мамка му! Трябваше да я доубие, но от раната, която тя му нанесе, му се бе завило свят и главата му бе станала като балон, напълнен с горещ въздух. Погледна я и усети, че започва пак започва да го боли, независимо от огромното количество ром. Гледаше я и си спомняше изтезанието на гадния нож, спомняше си как Томас го бе извадил и как той се бе опитал да запази мълчание, но не бе успял. Спомняше си как бе пищял. Спомняше си как се бе почувствал излъган дори и в болката си. Той не бе дочакал благословения припадък. О, не. Наложило се бе да изтърпи изтезанието на болката, а то бе продължило дълго. Беше се заклел, че тя ще му плати. Трябваше да му плати и той щеше да се погрижи за това.
— Знаеш ли, скъпа, ако ме убиеш, няма да получиш и троха — каза той накрая, доволен от безразличието в гласа си.
— Мозъкът ти се е пресякъл от пиене. Джеръми е твой наследник. Той ще получи всичко.
— О, не. Той не е мой наследник по простата причина, че нямам завещание.
— Със или без завещание, ние сме най-близките ти роднини, така че когато всичко си дойде на мястото, Джеръми ще наследи Кемъл Хол. Разбира се, татковата къща във Фоуи също е негова.
— Сигурно ти го е казал Оливър Сасън, а? Докато те ръчкаше?
— Започваш да вярваш на собствените си измислици. Това говори за отслабващ мозък, вуйчо. Имам два патрона в този деринджър. Джеръми, дай да видя как те е ударил.
Брат й се обърна. Камшикът бе срязал ризата му. Само една резка. Слава Богу, кожата не бе наранена, но подутината бе ужасна и почервеняваше, а покрай нея се надигаха отоци. Софи затаи дъх.
— Ти си чудовище. Както ти казах, имам два патрона. Ако бях видяла и една капчица кръв, щеше да си получиш дупката в корема. Но този път извади късмет. Няма да те убия. Само ще взема Джеръми и ще се върнем в Кимбърли Хол. А ти ще ни оставиш на мира, ясно ли е? Няма да припарваш там, нито ще пращаш Томас. А сега тръгваме и да не си помръднал!
— И какво смяташ да правиш, когато Райдър ви изхвърли от Кимбърли?
— Това не ти влиза в работата.
— Томас ми каза, че си настанена в спалнята на Шербрук. Вече всички знаят, че си му любовница. Репутацията ти…
Тя направо му се изсмя.
— Я ми виж лицето. Можеш ли да си представиш, че някой здрав и прав мъж ще ме пожелае такава? Виолетовозеленото на ребрата ми е още по отблъскващо от синините на лицето ми. Повярвай ми, дори и да искаш да легна с него, дори и той да го желаеше, нямаше да съм в състояние да го направя. Ти се погрижи за това. А сега, двамата с Джеръми се махаме оттук.
— Ще се върнеш при оня шибан англичанин?
— И ти си шибан англичанин, забрави ли?
— Казах ти, бързо-бързо ще те разкара. Чувам, че се отегчавал бързо и никоя не можела да го задържи. Моят човек в Англия ми писа, че жените си стъпвали по главите, само и само да му станат любовници. Та ти ли? Няма да го задържиш дори и за втората нощ. Малка грозна курва!
— Не ми и трябва. Не искам дори и да седя в една стая с него. Може да си има колкото си ще любовници, не ми пука. Той обаче изглежда честен и почтен, нещо ново за мен. Той защити Джеръми. Писна ми! Джеръми, излез навън. Ей сега идвам.
— Но Софи…
— Върви!
Момчето излезе заднишком. Лицето му бе замръзнало и бяло като тебешир.
Софи насочи деринджъра към лявото коляно на Тео.
— Като че ли — с нисък и много гаден глас каза тя — току-що промених решението си. Ще ми бъде приятно да зная, че ще креташ на куц крак до края на шибания си живот. Сакат инвалид, да. Един безполезен куцльо.
Тео Бърджис изпищя.
— Не, мамка ти, не! — Той се спусна към нея, размахал ръце като луд.
Внезапно свещникът се стовари на пода и стаята потъна в мрак.