Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Той цензурираше разговора със съдията благоразумно и толкова умело, че тя не би заподозряла нищичко, ако не го бе подслушала.
— Не мисля — каза тя, когато Райдър свърши.
— Какво не мислиш?
— Няма нужда да си предлагаш услугите за настойник. Аз съм почти на двадесет. Засега и мистър Сасън би могъл да бъде настойник на Джеръми, а когато стана на двадесет и една, настойник ще му бъда аз. Сега Кемъл Хол му принадлежи. Да, аз ще съм негов настойник.
— Не.
— Ти си почти на моите години. Как изобщо си представяш да бъдеш мой настойник? Това е абсурдно.
— Аз съм почти на двадесет и шест. Вече не съм толкова млад.
— Нито пък си стар.
Внезапно той се ухили.
— На брат ми това би му харесало. Горкичкият! Беше само на двадесет и осем, а не го оставяха на мира. Постоянно му триеха сол на главата да се ожени и да си направи наследник.
— Какво стана?
— Ожени се точно преди да получим писмото на Самюъл Грейсън.
— Е, ако това е единствената причина да се ожени, аз бих казала „горкичката“ за жена му. Да развъждаш наследници!
— Александра не е за съжаляване — бавно отвърна Райдър. — Трябва обаче да си призная, че съм бил любопитен какво се е случило между тях. Но това са други неща. Ще отида в Монтегю Бей да поговоря с Оливър Сасън. Ще му кажа, че състезанието е загубено, така да се каже. Ще го ангажирам за сегашния случай и ако се справи добре, е… няма да го пребивам. Ще му простя.
Тя бе тиха. Прекалено тиха. Той смръщи вежди и я погледна.
— Слушай, Софи, ще стане точно това, което ти казах, така че свиквай отсега. Емил е инструктиран да ти се качи на раменете, ако отново се опиташ да напуснеш Кимбърли Хол.
— Защо правиш това? Разбираш ли изобщо какво правиш? Доброволно поемаш отговорността за едно деветгодишно момченце, както и за деветнадесет годишната му сестра — курва. За какво ти е притрябвало такова бреме?
— Не знам — отвърна Райдър. Той се опита да пропъди мислите си с едно свиване на рамене, но не успя. — Аз съм на двадесет и пет — бавно каза той. — Не съм първороден син. Благородник съм, но не лорд. През целия си живот съм правил каквото си искам. През целия си живот съм се смял, любил съм, забавлявал съм се. Целият ми живот е бил като на игра. Когато татко почина, Дъглас бе човекът, който трябваше да поеме всички грижи, в края на краищата, той бе новият граф. Той бе човекът с отговорностите. А аз продължих както си знаех. Нямаше никаква причина да се променям. Никой не очакваше нещо друго от мен. Колкото до останалото, за него никой нищо не знае, пък и то си е лично моя работа. А освен това изобщо не е кой знае какво.
— Останалото?
Той поклати глава. Изглеждаше раздразнен от себе си.
Софи си замълча. Райдър сви рамене.
— Е — каза той, — сега и двамата с Джеръми сте моя грижа. Ще зависите от мен, от никого другиго. Единствено от мен. Не, Софи, затвори си устата и кажи „здрасти“ на новия си настойник.
Райдър не бе очаквал, че Софи ще направи нещо друго, освен да продължи да мънка. Тя протегна ръка и той я пое. Софи го погледна втренчено и каза в измъчения си глас:
— Наистина ти вярвам за Джеръми. Честно.
— Трябва да се научиш да ми вярваш и когато става въпрос за теб.
— О, не.
— Как са краката ти?
— Краката ми? О, забравих за тях. Добре са, вече почти се оправиха.
— Да, обзалагам се, че е така — Райдър дръпна чаршафа. Краката й бяха превързани леко. Белите превръзки бяха пропити с кръв.
— Защо на превръзките ти има кръв?
„Защото слязох по стълбите, а после отново ги изкачих, този път тичешком.“
— Не знам. — Наистина не бе усетила нищо. Странна работа.
— Софи, няма никакво съмнение, че си ставала от леглото. Какво си правила?
— Трябваше да се облекча.
— Естествено, звучи съвсем правдоподобно. И докато стигнеш до нощното гърне — цели шест фута са това — превръзките ти се окървавиха. Къде си ходила, Софи?
Тя сведе очи към ръцете си. Под ноктите й още имаше мръсотия. Не продума.
— Ти имаш по-голяма нужда от настойник от Джеръми.
Тя погледна краката си и се зачуди как така можа да забрави за тях. Дори от тичането нагоре-надолу по стълбите не я бе заболяло. Но сега, като видя окървавените превръзки, тя усети пристъп на пулсираща болка.
— Аз ще се погрижа. Няма нужда да оставаш, Райдър.
Той изпсува, много отчетливо и гръмко.
Десет минути по-късно той бе свалил превръзките й и миеше ходилата й със сапун и топла вода. Тя полагаше усилия да не се разкрещи. Той забеляза пребледнялото й лице и продължи по внимателно. Наричаше я глупава мърморана и почистваше раните й. Внимателно потърка един дълбок срез, който изглеждаше ужасно и все още кървеше.