Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Пръстът на Софи неволно трепна върху спусъка. Деринджърът изтрещя. Звукът прозвуча чудовищно силно в малката стая. Тя чу вик. Някой я удари по ръката, но Софи не изпусна деринджъра и този път дръпна спусъка съзнателно. Нещо се стовари върху слепоочието й и тя се свлече на пода. Чу Джеръми да вика и усети някаква остра миризма, нещо смътно познато. Тя успя да отвори очи. Полагаше отчаяни усилия да не загуби съзнание. Видя само мрак и някаква странна оранжева светлина. И звуците — пукащи, съскащи, някак фучащи.
Светлите муселинени драперии горяха. Пламъците настъпваха напред на вълни, сякаш подхванати от силен вятър и все повече се разгаряха. Бе много горещо. Стаята гореше.
— Джеръми — прошепна тя, — бягай, моля те, трябва да бягаш. Върви при Райдър. Той ще се погрижи за теб. Можеш да му вярваш. — Димът я задави и главата й се килна на дървения под.
Софи се свести от собствената си кашлица. Гърлото й бе като раздрано. Почувства нечии ръце, усети мъжки длани да разтриват гърба й, докато тя кашляше и хриптеше. Чу гласа му:
— Свърши се, Софи. Джеръми е добре. Свърши се. Шшшт, не се притеснявай и не се опитвай да говориш.
Райдър, неговият глас, неговите ръце на гърба й. Тя се отпусна, тръпнеща от болката в гърлото. Опитваше се да не преглъща, толкова силно я болеше.
— Къде е Джеръми? Наистина ли е добре?
— Замълчи. Ще ти кажа всичко. В Кемъл Хол сме. Когато двамата с Емил дойдохме, Джеръми почти бе успял да те измъкне от стаята. Сам. Пожарът е изгасен. Щетите не са големи. Само кабинетът е пострадал повече и верандата пред него е малко обгорена. Естествено, много е опушено и къщата смърди отвратително. Вуйчо Тео е мъртъв.
Говоренето й причиняваше ужасна болка, произнасянето на всяка думичка бе истинско изпитание, но тя успя да изхрипти:
— Сигурно съм го убила. Деринджърът гръмна и го чух, че изкрещя.
— Сериозно? Е, хубаво си направила. Но като се пооправиш, ще те напляскам за това, което стори. Даа, най-малкото. Ако Коко не те бе видяла да тичаш боса по алеята на Кимбърли, най-вероятно щеше да загинеш в пожара, а с теб и Джеръми защото той нямаше да те остави вътре.
— Мистър Шърман Коул — мировият съдия ще се погрижи да ме обесят.
— Не виждам защо ще иска да те беси.
Тя се опита да се отскубне от Райдър, но той я държеше здраво.
— Ще го направи. Искаше да ми стане любовник, но вуйчо нямаше изгода от това и ме накара да му откажа. Оня го прие много гадно. Започна да ме заплашва. Вуйчо Тео смяташе, че това е много забавно. Каза, че лесно ще се справи с Коул, ако някога се наложи. Също така каза, че трябва да продължавам да поддържам невинен малък флирт с него. Вуйчо искаше, ако някога му се наложи да поиска нещо от Коул, съдията сам да дотърчи и да му се мазни.
— А ти не го послуша, така ли?
— Не. Когато се опита да ме целуне, му ударих плесница и го ритнах в пищяла. Беше преди около три месеца. Той е отвратителен.
— Ясно. Е, в такъв случай, момичето ми, предполагам, че аз трябва да съм човекът, застрелял вуйчо ти. При опит да ви спася с Джеръми. Но откъде накъде? Бърджис е известен единствено като любящия вуйчо, който не може да си има собствени деца, нали така? Ще трябва да помисля. Може би има някакво друго решение. Да, нека помисля.
— Къде е Томас?
— Не зная. Не съм го виждал. Ще попитам.
— Исках да гръмна вуйчо Тео в коляното, та да окуцее като Джеръми, да живее като него — куц! Господи! Той удари Джеръми с камшика! Но, заклевам ти се, не дръпнах спусъка умишлено! Свещникът изведнъж падна на пода, стана тъмно и аз трепнах. Тогава някой ме удари по ръката и аз стрелях, за да се защитя.
— Разкажи ми всичко. Без да изпускаш и буквичка. Бързо, не знам с колко време разполагаме.
Към края на разказа й, гърлото й се възпали толкова много, че дори и дрезгавият шепот едва излизаше от устата й.
— Сега ви оставям на Самюъл. Той ще ви заведе обратно в Кимбърли Хол. И повече да не съм чул и дума от теб — никакви доводи, никакви забележки, нищо. Сега аз съм насреща и ти ще правиш само това, което ти кажа. Първата ми заповед е да не си отваряш устата поне двадесет и четири часа.
— Боли ме главата.
Райдър я погледна, смръщил вежди, и лекичко докосна с върховете на пръстите си подутината на слепоочието й.
— Божичко! Не ми каза, че някой те е ударил по главата.
— Забравих.
— Добре, говори, но бързо. — Когато Софи свърши, Райдър се бе намръщил още повече. Тя отвори уста, но той притисна устните й с длан.
— Не. Сега мълчи. Ето го Джеръми. Беше при Емил.
Момчето коленичи до нея. Галеше изцапаното й лице, ръцете й.
— О, Софи, краката ти! Какво стана? Какво направи?
Тя бе забравила проклетите крака.