Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Когато Райдър поля краката й с алкохол тя едва не изхвръкна от леглото. Толкова силно болеше. Но Райдър я сграбчи за раменете и я притисна обратно към постелята.
— Зная, че сигурно щипе като самия сатана, но си го заслужаваш. Не мърдай, проклетнице. Не зная къде си ходила, но ще разбера, въобще не се съмнявай. Сега ще повторим операцията, за всеки случай. Само да си мръднала. Ще те вържа. Викай, ако искаш.
Когато той отново потопи ходилата й в алкохола, тя изкрещя. Райдър държеше краката й потопени и тя задавено преглътна болката и сълзите си.
Джеръми се втурна в стаята. Бе вдигнал юмруци, а лицето му бе почервеняло от гняв и решителност.
Райдър го спря само с поглед и простичкото: „За нейно добро е. Ела и дръж ръката й.“
Джеръми стисна ръката на Софи. Най-сетне, Райдър реши, че е направил всичко, което е било по силите му. Бе доволен. Извади ходилата й от алкохолната баня и ги постави обратно на леглото.
— Така, засега няма да правим нищо друго, просто ги дръж на тази чиста хавлия. Никакви разходки повече или, казвам ти, ще те нашамаря и, сигурен съм, Джеръми ще ми помогне.
— Да, Софи, не мърдай. Как можа? Снощи Коко се погрижи за краката ти. Какво направи пак?
— Аз съм ти сестра — каза тя с толкова пресипнал и дрезгав глас, че думите й едва се разбираха. Джеръми не проумяваше за какво говори Софи, но не и Райдър, който й съчувстваше. Той се наведе над Софи и я потупа по бузата.
— Джеръми ще остане с теб известно време. Наглеждай я, момчето ми, и не й позволявай да се движи. Разчитам на теб, Джеръми. Не ме разочаровай.
— О, няма, сър.
Райдър я поздрави с нехайно вдигане на ръка, намигна на Джеръми и излезе от стаята.
9.
Той не преставаше да клати глава озадачено. Не можеше да се сети къде бе ходила тя. Бе очевидно, че не си е била в леглото. Разбира се, бе ходила по-надалече от нощното гърне, и то съвсем скоро, защото кръвта току-що бе избила на превръзките й.
Но, разбира се. Видяла е или е чула пристигането на Шърман Коул и се е уплашила. Слязла е долу и без съмнение е подслушвала зад вратата.
Мускулите на челюстта му се стегнаха, когато си спомни какво бе казал на Коул за нея. Бе още по-зле, защото тя бе започнала да му вярва, поне по отношение на Джеръми. Бе й нанесъл неочакван и извънредно жесток удар. Райдър се усети, че стои насред фоайето. Просто стърчеше там, когато Джеймс каза:
— Сър, има нужда от нещо?
— Не, Джеймс. Мис Статън-Гревил беше ли долу преди малко?
— Да, сър, била. В стара нощница на мистър Грейсън, косата рошава, а таз стара нощница виси около нейни беднички превързани крака.
— Благодаря, Джеймс.
— Да сър. А, сър, тоз Томас, получи ли въжето?
— Надявам се, много се надявам.
Райдър излезе на верандата. Видя Емил, който се приближаваше на коня си, и му помаха с ръка.
— Всичко в Кемъл Хол е наред. В момента не би могло да бъде по-добре — каза Емил и слезе от коня си. — Миризмата в къщата все още е отвратителна, но робите чистят саждите и мръсотията. Работят яко. Оставих един от нашите счетоводители, Клейтън, да се срещне със счетоводителите на Кемъл Хол и с коларите. Той е умен мъж и е добър организатор. Ще държи всички заети. Следобед ще отида пак да видя какво са свършили.
— И никаква следа от Томас?
— Ни вест, ни кост. Заровихме Бърджис. Гадна работа. Просто били пропуснали тялото му. Можеш ли да повярваш на това? Исусе, Райдър, отвратително нещо. Поне приключихме веднъж завинаги. Как са Джеръми и Софи?
— Добре са. Внимавай, Емил.
— Разбира се. Къде отиваш?
— В Кемъл Хол. Софи и Джеръми имат нужда от дрехи.
Емил смръщено го проследи с очи.
Клейтън бе енергично, жилаво човече, което сякаш се движеше непрестанно. Той посрещна Райдър на вратата, заговори и не спря.
Райдър внимателно слушаше и изучаваше голямата къща, като си отбелязваше наум какво трябва да се свърши, после освободи Клейтън и се качи на втория етаж. Едно младо момиче го заведе до стаята на Софи. Косата му бе увита в някакъв шарен шал и то не преставаше да се киска. Името й, както устатото същество го информира с един засукан поглед, било Дорси. Спалнята на Софи бе свързана с тази на вуйчо й. Райдър погледна вратата между стаите и си представи как тя се отваря и в рамката й се появява Тео с камшик в ръка.
Райдър отвори вратите на гардероба и видя поне половин дузина от най-ослепителните рокли на света. Само коприна и сатен в твърде ярки разцветки. Всички рокли бяха прекалено крещящи за нея, всичките сякаш надаваха вой, че тя е жена, която добре познава мъжете и няма тайни за нея, когато реши да ги накара да крещят от удоволствие. В гардероба нямаше окачено нищо друго, само тези, определено отблъскващи рокли.