Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Скрит в дърветата, един наблюдател мълчаливо следеше тяхното бягство. Сутрешното слънце осветяваше Уилям, гигантското му тяло, изпълнено със сила, косата и златистата му брада, развени от вятъра. Той наблюдаваше Уилям и Сора, като ги кълнеше с най-злобните клетви, които му идваха наум. Прокле и Артър за неговата намеса, докато се чудеше дали този малоумен глупак беше издал името му на Уилям, неговия скъп приятел, неговия най-голям враг.
— Тук ще спрем — реши Уилям, оглеждайки малката горичка. Една надвиснала скала спираше вятъра, а в малката долчинка течеше поточе, в което можеха да напоят конете. Дъбове и стройни тополи ограждаха мястото и осигуряваха закрила срещу неканени гости.
— Но защо? — попита Сора учудено. — Мислех, че искаш тази нощ да сме в Бърк.
Той повдигна глава и подуши въздуха.
— Тук сме в пълна безопасност, подушвам го. Пък и ти си уморена. — Той знаеше, че Сора беше повече от уморена. През последния час я беше наблюдавал как се гърчи на седлото, опитвайки се да си намери по-удобно положение. Не се беше оплакала, но той предполагаше, че от продължителното яздене се чувстваше като разглобена. Те вече бяха спасени. Постоянната напрегнатост го беше напуснала още щом излязоха от замъка на Артър. Той щеше да поддържа тренираните си сетива нащрек през цялата нощ, докато Сора почиваше. Трябваше да си почине и да се възстанови, защото утрешният ден в замъка Бърк щеше да е труден за нея.
— Къде се намираме? — попита тя.
— Никъде — отговори й той със задоволство. — Не се решавам да спрем в някой замък. Обяснението за това е много скучно, а преживяното ме научи на предпазливост, която не съм проявявал никога по-рано. Хайде, ела — каза той, като отиде при коня й и я хвана за глезена. Без да се оплаква, тя прехвърли другия си крак през седлото и се плъзна в ръцете му. Уилям я задържа за момент, притисната до мускулестите му гърди. Тялото й не бе по-тежко от наръч сено.
— Уилям? — каза тя. — Краката ми висят.
— Да — отговори той задъхан. — Ти си хубава жена. Той я подържа още един миг, след което я пусна на земята. — Престани да ме изкушаваш.
Изненадана от рязката смяна на настроението му, тя отстъпи настрана, като разтриваше с ръце изтръпналите си крака.
— Не те изкушавам. Как те изкушавам? — попита тя възмутена.
— Седиш на коня, яздиш с такава грациозност и достойнство, а аз през цялото време зная, че под външността на изискана дама се крие една развратница. И то не каква да е, а моята, недостъпна за всеки друг, очакваща само да я докосна, за да пламне.
На лицето й легна сянка на съмнение.
— Има ли някаква опасност, ако отида до водата?
— Не, теренът е равен, вирът е натам. — Той леко я гласна в правилната посока и загледа как тя куцука към вирчето, което се беше образувало под малкото водопадче. — Значи твърдиш, че не ме изкушаваш, така ли?
— Ни най-малко — отговори тя, като вдигна полата си и я върза около кръста. Докато Уилям гледаше с отворена уста приятната гледка, тя нагази във водата, която стигаше до глезените й, и седна с въздишка на облекчение. — Основната ми цел е да те изкушавам.
Той обърна глава към конете и промърмори:
— Успяваш.
Уилям се погрижи за конете, напои ги и ги остави да пасат. След това отвори дисагите, извади едно одеяло и го постла на меката трева. Легна и се загледа в облаците, които се движеха, като оформяха най-причудливи фигури. Когато най-после Сора го повика, му се прииска да не бе толкова съзнателен мъж. Един празноглавец като Артър щеше да се облекчи с нея без каквито и да било угризения на съвестта.
Той не можеше така. Уилям стана и я хвана за ръка, докато тя газеше още във водата, без да обръща внимание, че цялата е мокра. Остави я на одеялото и тръгна към потока да се опита да хване малко риба. Когато се, върна с лозова ластуна в ръка, на която беше ировесена пъстърва, Сора спеше спокойно под лъчите на следобедното слънце.
Тя се събуди, докато той разпалваше огъня, изправи се и го повика.
— Уилям?
— Да. — Той хвърли няколко съчки в огъня и със задоволство забеляза, че тя се беше освежила. — Гладна ли си?
— Да — отговори безцеремонно тя. — Има ли късмет в твоята ловна разходка?
— Риболовна. Да, тази вечер ще ядем богато. Ти си самостоятелна жена, нали?
При този въпрос тя се повдигна на лакът, сякаш гласът му идваше някъде от далечината.
— Да, самостоятелна съм.
— И си горда, че можеш да вършиш задълженията на една жена?
— Мисля, че този разпит няма нищо общо с нашите занимания през нощта. — Тя прехапа устна. — Но да, аз върша женските си задължения.