Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Вече е променено.
— Какво? — понита тя, озадачена за момент. — О, имаш предвид зрението. Щастлив е този, който е напълно доволен от себе си.
— Не е ли това нещото, което би желала да промениш в себе си?
Сора се замисли.
— Не — отговори тя. — Не, не мисля. Липсата на зрение е вече част от самата мен. Аз никога не съм виждала света и той не ми липсва.
— Аз го бях виждал и копнеех отново да го видя — прошепна той.
— Да, мога да те разбера. Аз мога да върша почти всичко, което трябва да върши една жена с моето положение: да разпореждам какво да се готви, да се грижа за домашната прислуга, да ръководя шиенето. Аз се грижех за по-малките си братя, отгледах ги до времето, когато пораснаха достатъчно, за да отидат на обучение в дома на друг рицар.
— Ти просто се справяш с твоя недъг, без да търсиш съжаление.
— Съжалението ме отвращава — отговори му тя със същата жар. — Пък и липсата на зрение си има и добрите страни.
Уилям трепна, защото с тази мисъл се бе събудил предната сутрин.
— Какви добри страни?
— Не ми се налага да гледам грозни неща и не мога лесно да бъда излъгана от това, което казват хората. Мисля, че хората много лъжат с лицето и ръцете си, но не и с гласовете. Когато майка ми искаше да знае какво мислят другите, тя ме караше да ги слушам. Винаги можех да различа дали са искрени, или не.
— Полезно умение.
— Да. — Като подуши с нос, тя поклати глава и каза: — Джоджен! Усещаш ли миризмата? — Сора повдигна енергично одеялото и докосна смачканите растения. — Ето го!
Отчупи стръкчета и ги поднесе до лицето му, а той я хвана за китката и вдъхна приятния аромат. Уилям погледна тъмнозелените листенца, стиснати в нежните й пръсти, погледна ноктите й с блясък на мидена черупка, лицето й, огряно от слънцето и озарено от обикновено човешко удоволствие, и го обзе нежност, която заличи чувството му на съжаление. Сора заслужаваше всичко друго, но не и съжаление. Той поднесе ръката й към устата си и внимателно отхапа едно листенце. Сдъвка го и неговият аромат освежи устата му. След това поднесе ръката й до нейната уста, подканяйки я да опита билката. Лекото тракане на белите й зъби, усмивката, докато дъвчеше листенцето, острото усещане — всичко това го очароваше.
Подпряна на лакът, с разпиляна черна коса, със сукман, свлечен от рамото, тя беше една несъзнателна съблазнителка. Какво можеше да направи той? Необходимостта, която бе избегнал предишната нощ, отново нахлу в светлината и свежия въздух на природата.
Той целуна пръстите й един по един; целуна дланта на ръката й и я постави върху рамото си, след което се насочи към нея, движейки се с точността на ювелир. Долепил устни до нейните, той леко се извъртя и я притисна към себе си, докато пулсът й се изравни с неговия.
Издърпа плитката над рамото й и развърза панделката.
— Косата ми непрекъснато те обърква — засмя се тя с женска хитрост в гласа.
— Хубава е. — Той поднесе част от нея до лицето си и я потърка в кожата си. Уилям не бързаше, искаше тя да се почувства уверена; на леко смутеното й лице видя ясно изразено желание.
Колебанието й го изненада. Ръката й го бутна по рамото, той загуби равновесие и се обърна по гръб.
— Какво… — изломоти той, но тя се наведе над него и обгърна с ръце лицето му. Намери устата му с удивителен инстинкт и дъхът му спря.
Уилям осъзна, че тя няма представа за мястото, което трябва да заема жената в любовната игра. Онова, което бе сметнал за естествено любопитство предишната нощ, можеше по-точно да се опише като женска агресивност.
Той не знаеше какво да прави с нея. Беше чувал за жени, които водят в любовта, но смяташе, че това се дължи на недостатъчната мъжественост от страна на мъжа. Без излишно самочувствие, той зачиташе собствената си мъжественост и смяташе, че тя също трябва да я зачита. Той трябваше да я научи на подчинение, да й покаже колко много мъжът цени една жена, която лежи и чака неговото внимание, и тя трябва да бъде благодарна за това.
Когато устните й погалиха неговите, точно по същия начин, по който той бе постъпил предния път, и в целувката им се усети ароматът на джоджен, той реши, че е време да даде нужния урок на Сора за мястото й в любовната игра. По-късно, когато тя щеше да е свършила урока си с нейните копнеещи ръце и нежна уста.
— Добре ли се чувстваш? — Тя вдигна глава и без да чака отговор, подпъхна одеялото под него. — Нека да те наглася по-удобно.