Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Въргозуняк, ти ли си бе? — изпревари го Балабан и разпери приветствено ръце.
— Ей, Балабане! — извика онзи и се ухили. — Чий го крепиш тука бе? Мене по едно време един селски ми разправяше — в чужбина си бил, пачки си правел…
— Чак пък пачки — каза скромно Балабан, здрависвайки се с Въргозуняка. — Ти охраняваш ли тук?
— Нещо такова. Търсиш ли некой?
— Да. Има един Лука, той ми трябва.
— Знаеш кой да ти требва — отбеляза Въргозуняка. — Само че си замина Луката. Преди ей толкова малко. Преди половин час примерно…
— Къде си замина?
— Кой го знае. По жени, по кръчми…
— Върги, тук ремонт ли правите, какво? — захвана разговор Балабан.
— Нещо такова. Наш човек вчера свирнал на Каймана, че ни заформили некаква инспекция. Международна. А ние тука като разбереме за инспекция, махаме всичко и формиме ремонт. Нека сега инспектират… — Въргозуняка критично огледа хаоса наоколо. — И Балабане, знаеш ли кво. По-добре вие двамата си бегайте, че ги чакам ония инспектори всеки момент. Ако дойдат с ченгета, ше ви закопчаят като стой, та гледай, нищо че немате общо. Миналия път, като тарашеха за зелени хапове в долните секции, на мене ми строшиха лево ребро…
— А чия е инспекцията, Въргонавте? — попита Балабан. — Откъде са тия, дето ги чакаш?
— Каймана сутринта ми каза, ама… — Въргонавта набърчи лоено чело. — Нещо изгъзено беше, майтапчийско. Нещо като „Мазен кон — 2“, ама друго…
Балабан понечи да се разсмее, но изведнъж замря и вдигна ръка.
— Да не е МАСТЕХКОН?
— Точно! — потвърди Въргонавта. — МАСТЕХКОН-2.
Балабан учудено подсвирна.
— Знам ги тия — каза. Лицето му стана сериозно. — Загазили сте, Върго, здравата…
— Защо? — попита Въргонавта. — Какви са тия МАСТЕХ…
— Международна асоциация за технологичен контрол. Води се, че следят да не се разработват нови оръжия. Но МАСТЕХКОН-2 е различна от МАСТЕХКОН-1. И се бори срещу закриващите технологии. Тук да не разработвате нещо такова?
— Ба ли му майката — призна си честно охранителят. — Аз ако знаех кво е това… Вреден ли е тоя МАСТЕХ?
— Много е вреден. Повече от дрогарския и копирайтския интерпол, взети заедно. И е страшно секретен. Чудя се как изобщо сте разбрали, че ви се канят…
— Абе кво има за чудене — измърмори Въргонавта. — Дежурния прокурор е човек на Търтея. А ония нали требва да вземат разрешение от него, не може ей така, направо от летището — и фра-ас, тука…
В този момент от кръста на Въргонавта свирна мобилник. Охранителят побъзика нещо с бутоните, погледна екрана.
— Движение — каза рязко и изключи апарата. — И по-бърже. Ония идват.
Тримата се отправиха към стълбището и излязоха през решетката. Охранителят заключи металната врата.
— А хората вътре? — подсети го Балабан.
— Нека седят. Така каза Каймана, да им врътна ключа.
Слязоха по стълбите, тъй като Въргозуняка се уплаши да не ги блокират проверяващите в асансьора. Балабан и Джон се отправиха към колата.
— Паркирайте си трошляка некъде по-надолу по улицата — посъветва ги охранителят. — Че с ония ченгелии тука ще стане една гужва, нали ви казах, може да ви приберат по погрешка. Айде, Балабане, чао!
Охранителят се отправи с величава походка към съседното кафене, а Балабан послуша съвета му и премести колата двайсетина метра напред.
— Какви са тия закриващи технологии? — попита го Джон. — И тоя МАСТЕХКОН?
— Закриваща наричат такава технология, която с появата си затваря много по-голям пазар, отколкото отваря. Целта на МАСТЕХКОН-2 е такива технологии да не се появяват. Корпорациите по принцип не разработват неща, които заплашват да им намалят печалбата. Затова МАСТЕХКОН повече следи чистата наука и разни ентусиасти-изобретатели. Мислех, че работи само в страни от първи и втори функционален тип, ама ето я тук…
— Откъде ги знаеш тия неща?
— В Армадильо говорих с един Лорънс Блум, журналист. Той разправяше, че е разследвал какви ли не международни организации, но най-мътна от всички била МАСТЕХКОН. Пред нея дори нашият Лукач бил еталон за прозрачност… Я виж, проверяващите дойдоха.
Джон се обърна назад. Пред сградата на ИХСТБ тъкмо забиваха спирачки няколко грамадни джипа. От тях се изсипаха маскирани полицаи, нахлуха в зданието, двама се прислониха до стената с огнестрелни уреди в ръце, оглеждайки етажите нагоре. След джиповете се появиха полицейски коли с виещи буркани и две черни лимузини.
— Значи смяташ, че тук разработват закриващи технологии? — обърна се Джон към Балабан. — Че Търтея е замислил да излезе на международния пазар и да съсипе някоя корпорация от хайтеха?