Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Да-а-а — провлачи Балабан. — Старичка е базата данни…
— Да разпитаме съседите може би? — предложи Джон.
— Давай.
Балабан слезе от колата и тръгна покрай самосвала към съседната къща, пред която на дървена пейка седяха две възрастни жени. Джон го последва. Тъкмо минаваше край камиона, когато чу иззад кабината някакъв много познат глас — явно говореше по мобилник, защото не се чуваше никой да отговаря. Джон спря и се заслуша. „Проверете!“ — настояваше гласът. „Якимовски! Барух Якимовски!… Как така емигрирал? Кога?… Преди колко години? Я вижте още веднъж! Да, много е важно!… А на адреса кой… няма данни ли? Защо няма? Аз тук пред чужденците се червя, а вие си клатите…“ Джон погледна към Балабан. Той беше приклекнал няколко метра пред камиона и старателно се правеше, че си връзва обувката. „Ще отговаряте лично пред Първия!“ — викна гласът, изпуфтя, мобилникът бипна, по асфалта изчаткаха звучни стъпки като от подковани чепици и след миг пред Джон изникна енергична шишкава фигура със светъл костюм. Фигурата се обърна рефлекторно към Джон и подскочи като ужилена.
Антон — а това наистина беше Антон от борда на Междуфондационното — направи изключително глуповата физиономия, също като десетгодишно хлапе, хванато от баба си да яде сладко в килера. Дори тръгна да се изчервява, но сякаш в последния момент се отказа. Впрочем Джон усещаше, че самият той изглежда по съвсем същия начин.
— А! Мистър Сидорчук! — Антон пръв излезе от ступора и залюбезничи като образцово гостоприемен домакин. — Какво ви води в този хубав квартал?
— А-а, Антон… Посетих един мой състудент — залъга Джон. — Състудент от Сан Естебан. Казва се Йосиф, живее ей на оная улица — той се обърна и махна с ръка в неопределена посока. — А вас по какъв случай ви срещам?
— Ъ-ъ, проверявам тук как върви строежа — залъга и Антон. — Тук строим апартаменти специално за командированите от метрополията. За вас, за мистър Пейн…
Джон завъртя поглед наоколо. Балабан говореше с жените на пейката, жените сочеха нещо с ръце — първо към Джон и Антон, после към другата страна на улицата, където беше паркирана бежова лимузина. На предната седалка на лимузината се изтягаше шофьорът Нестор. Чак като видя шофьора, Джон позна членовоза на Междуфондационното. Зад полуспуснатото стъкло на задната врата се мярна рижата глава на Пейн, беседващ с още някой, който седеше от другата страна и не се виждаше от мястото на Джон.
— Искате да ви закарам донякъде ли? — предложи услугите си Антон, след като проследи погледа на събеседника си.
— А, благодаря, няма нужда — заусуква Джон. — Вие сте много хора в колата и без мен… ще се прибера с такси, както дойдох — излъга накрая.
В този миг Балабан свърши разговора с жените и се отправи назад. Мина покрай Джон, сякаш изобщо не го познава, и се отправи към колата, паркирана няколко метра назад. Джон не се обърна. След миг двигателят запали, изкашля няколко пъти, колата потегли, мина по улицата между Антон и членовоза, продължи напред, зави в следващата пресечка и се изгуби от погледа на Джон. Двигателят се чуваше още няколко мига, после и той заглъхна в далечината. Джон мислено си отдъхна.
— А какво става с доклада за вашистките политтехнолози? — премина в контранастъпление той. — Работите ли по въпроса?
— Докладът, ъ-ъ-ъ, той… — обърка се Антон, — нали Матей сложихте за отговорник?
— Матей е отговорник, но вие защо не участвате в разследването? — Джон леко повиши глас. — Строежа ще го инспектирате по-късно, сега има срочна задача! Кажете например, защо „Безсмислен труд“ е обърнал курса в най- решителния момент? Изобщо, Антон, вие чии интереси отстоявате? Интересите на „Лукач“ пред „Свинските опашчици“ или тези на „Свинските опашчици“ пред „Лукач“? А? Кажете!
Антон трескаво преглътна. По челото му избиха капчици пот.
— Джон! — зашепна горещо той. — Това не е истина! Клеветят ме! Евген пуска разни слухове, но вие не му се доверявайте, Джон! Евген лее помия върху всички, но сам той е марионетка, конците му дърпа Пуяка. Вие сте тук отскоро, не се водете по първия подмазвач, който ви шепне нещо на ухото…
Джон изсумтя отегчено. Членът на борда го гледаше предано в очите. Само дето не беше изплезил език и не размахваше опашка. „Интересно — почуди се Джон, — той по принцип ли е такъв идиот или само се прави?“
— Добре, Антон, свободен сте — каза той. — Изпълнявайте задачата.
Антон се поклони леко и подтича към членовоза. От шофьорската седалка Нестор вдигна поглед, видя Джон, поздрави го с ръка и му намигна хитро. Джон му махна в отговор, членовозът избръмча и плавно потегли през изровената улица. След него с рев и облаци синкав дим се заклати калният самосвал от строежа.