Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Или, недай боже, от хумтеха — отвърна Балабан. — Не, Търтея такова нещо не може да замисли. На него размахът му стига до пазара на краден софт, не повече. А и Делиан ти каза, в секцията разбирател е само Лука. Ако има закриваща технология, тя е негова работа.
— Но онова, как беше… генераторът на Ван дер Лаф… е абсолютно несериозен! — възрази Джон. — Ако на „Дженерал Лингвистикс“ им беше изгодно да направят за тук свестен продукт, тая самоделка изобщо нямаше да се появи…
— Забравяш „болните мозъци“ — възрази Балабан. — Я… Това не е ли колата на МУЦИ?
— А! Вярно! — Джон също забеляза бежовия членовоз. От него слезе Дик Пейн заедно с двама непознати, които се отправиха към черните лимузини: там се бяха скупчили десетина души, някои от тях държаха до ушите си мобилници. В този момент някой чукна по покрива на колата. Балабан и Джон се обърнаха като по команда. Чукаше огромният Въргозуняк, приведен към стъклото на вратата.
— Балабане! — викна той. — Ето ти го там Луката! — и посочи с ръка напред, в обратната на институтската сграда посока. Там, на стотина метра от паркираната кола, насред улицата говореха двама: млад мъж с дънково яке, бутащ до себе си велосипед, и жена с изрусена коса, светъл шлифер и голяма бяла чанта.
— Този с колелото ли? — попита Балабан. — Че аз оттук недовиждам…
— Той, той — потвърди Въргозуняка и величаво се отправи обратно към зданието на ИХСТБ.
Балабан запали двигателя и потегли напред. Точно тогава обаче Лука помаха за довиждане на жената, качи се на велосипеда и подкара встрани по една пътека, минаваща между бетонната задна ограда на института и две купчини ръждиви железа. Балабан изпсува, слезе от колата, изтича десетина метра напред по пътеката, после се върна. „Към пътя май тръгна!“ — обясни той на Джон, обърна колата и покрай наспрелите пред ИХСТБ джипове излезе на булеварда. В същия миг Лука със синьото дънково яке и раницата на гърба изскочи с велосипеда някъде отстрани, откъм оградата, и се засили надолу по наклона към центъра. Балабан подкара след него.
Следването на велосипед с кола в градски трафик се оказа много странна работа. На светофарите Лука се промъкваше напред между колите и изглеждаше, че ще го изпуснат. На чистите участъци Балабан го догонваше и изпреварваше, но се задръстваше на следващия светофар и всичко започваше отново. Иначе Лука караше спокойно, праволинейно и с това доста улесняваше Балабан. Само веднъж рязко сви надясно в една средно оживена улица, по нея заобиколи центъра, излезе на друг булевард и пое напред към покрайнините.
Мобилникът на Джон изпищя. На дисплея светеше служебният номер на Макилрой в Армадильо.
— Ало.
— Сидорчук, добро утро! — Макилрой явно мислеше, че в целия свят утрото идва по армадилско време. — Как вървят нещата?
— Крачка по крачка доближаваме целта — обтекаемо рапортува Джон.
— Браво, браво. Обаждам се да ти сведа, че твоите операции се отменят. И „болните мозъци“, и другата.
— Как така се отменят? — сърцето на Джон подскочи. — Кой ги отменя?
— Предадени са на други служби — каза Макилрой. — Извън Комитета.
— А кой е заповядал? Асанович ли? Или бордът на директорите? — Джон трескаво се мъчеше да съобрази какво е накарало Комитета да спре разследването.
— Бордът. По искане на комисията от Хумдепа. Нещо са намерили при експертизата. А Асанович е отстранен от длъжност — тук гласът на Макилрой изведнъж зазвуча победно и тържествуващо. — За използване на нелицензирани управленски похвати в особено големи размери. Аз временно изпълнявам длъжността…
— А-а-а… — Джон беше искрено шашнат.
— Приемай кодирана заповед — допълни Макилрой. — Пращам.
След няколко секунди заповедта беше на дисплея на мобилника. Всичко беше наред — идентификация, е-печат и прочие атрибути на електронната бюрокрация.
— Значи за моите операции сега отговаряте вие, така ли? — попита Джон.
— Да. Но операциите, казах, се отменят. Затова прекратявай всичко и се прибирай с първия самолет. Кога има полет към метрополията от онази дупка?
— Не знам, трябва да проверя… — Джон почна да нервничи. — Слушайте, Макилрой, не мога да зарежа това разследване! Тук излязоха наяве много свързани неща…
— Сидорчук, хумдепът настоява. А щом настоява, значи трябва да се подчиняваме.
— Но излязоха и други неща, извън моите теми! — Джон едва се сдържаше да не наругае цялата комитетска бюрокрация и Макилрой лично.
— Какви неща? — попита Макилрой.
— Например — хвърли се в атака Джон — туземният персонал в сговор с интелигента на Програмата продава политическо влияние на местната оргпрестъпност! Това още Сингх го твърдеше в отчетите си, но нямаше доказателства…