Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
6. Само един интелигент не стига
В базата данни на местния журналистически съюз, която търсачката изрови от мрежата, не фигурираше никакъв Роберт. „Ако и тая база е актуална като оная с телефоните…“ — отбеляза скептично Балабан, загледан в екрана на лаптопа си, и пръстите му отново затракаха по клавишите. Лаптопът беше неудобно сврян между коленете на Балабан и волана на колата, затова от мястото на Джон не се виждаше какво става на екрана. Джон предположи, че Балабан се опитва да издири Роберт чрез търсачките на медийните сайтове. Ако се съдеше по недоволното сумтене на дирещия, резултати нямаше.
— А Пейн и Антон ще го намерят лесно — вметна Джон, местейки поглед след шмугналото се покрай колата дългокрако момиче с минипола. — Туземецът ще разпита в медийната си групировка, все някой ще познава тоя кадър.
— Защо и ти не хванеш някой от МУЦИ да ти помага? — попита Балабан.
— Асанович ми е забранил. Пък и нали ги виждаш какви са лоялни.
— А защо са лоялни към Пейн? И към Програмата?
— Това, че са гъсти с Пейн, не значи нищо. Сингх се съмняваше, че въртят общ бизнес с власт. Междуфондационното нали с това се занимава — назначава добри и лоши, тоест качва на власт и съответно сваля. Та Сингх е разбрал, че освен политиците, одобрени от Програмата, от МУЦИ назначават за добри и хора на олигарсите. Парите според него ги делели членовете на борда и Пейн. Поне така е представил нещата в докладите…
— А, значи Сингх е искал и с него да делят, така ли? — Балабан заряза окончателно лаптопа и се почеса изразително по тила. — Тогава тая неговата катастрофа може… Ако е влязъл в завоя с грижливо резнати маркучи на спирачките… Следователят знае ли за тия доклади?
— Дали са му достъп до тях, ама май не ги е чел.
— А ти сам му подскажи, не го чакай!
— Да, но тогава ще засекретят всичко. Сериозно и задълго. И базата данни на Сингх ще я гледам през крив… какво беше?
— Макарон.
— Да, през крив макарон. Всъщност чакай, ще се обадя на Асанович.
На служебния и домашния номер на шефа отговаряха телефонни секретари. Мобилникът му пък беше изключен. Джон му остави съобщение.
— Делиан обаждал ли се е? — попита.
— Не. Сега ще го потърся — Балабан откачи своя мобилник от лаптопа, набра номера. „Ало, Беля!“ — викна в микрофона, после извади малък наушник, върза го към мобилника и го подаде на Джон да слуша разговора.
— …оня софт му викат „Генератор на Ван дер Лаф“ — раздуваше Делиан. — Комерсиално име няма, за версии не знам. Един от „Безсмислен труд“ обеща да ми го запише, утре ще го взема. И още нещо важно. В цялата „Нечиста математика“ хумтехът се движел реално само от един човек. От някой си Лука.
— Как разбра, че е само един? — попита Балабан.
— Говорих с познати от секцията. Уж че искам да ме светнат за някакви алгоритми от езиковото инженерство. Всички ми казваха да търся Лука, само той бил разбирателят. Бил правил „Ван дер Лаф“ почти сам. Макар някои да казвали, че не бил Лука, а Тома… А, щях да забравя! Този същият кадър е много вероятно да е забъркан в историята с „болните мозъци“.
— По какъв начин забъркан?
— Преди година постоянно се оплаквал, че му трябва мощен паралелен компютър. Не знам за какво му е бил, може би за езиковото инженерство… Ходел по нервите на шефа си, гонел го и викал: „Началник, трябват ми мощности, началник!“ После изведнъж спрял да го тормози. А никакви паралелни компютри не са докарвали в секцията, това ми го гарантира един познат. Макар друг познат да твърди, че все пак купили един суперкомпютър, но го държали абсолютно секретен. Ама аз не вярвам…
— Е, и какво от това?
— Как какво? Лука може да е успял да качи своите изчисления на човешки мозъци, вместо на силиций.
— Аха! Загрях. Много вятърна ми се вижда хипотезата, но като няма друга… Идвай с нас в ИХСТБ!
— Не мога — въздъхна Делиан. — Началникът ме набръчка да му съчинявам доклад. Някаква дивотия за олигарсите. И за политтехнолозите на вашистите…
Джон мислено напсува социолъга Матей с най-цветистите туземни изрази, които беше усвоил. Направи знак с ръка на Балабан и взе мобилника.
— Защо го пишеш ти доклада? — попита строго в микрофона. — Там нямате ли специалисти?
— А? — сепна се Делиан. — Джон, вие ли сте?… Не, аз не че го пиша, само пускам търсачката да рови из медийните сайтове. И после фасонирам изровеното. Обаче другите и да фасонират не могат. И секретарката на Матей, и асистентът, и самият Матей са едни грамотни… Вече се чудя дали да не направя една автоматична съчинявачка на доклади. Сама да си търси в мрежата и сама да си фасонира. Ще се съберем с тоя Лука, ще седнем за месец-два- три… впрочем, Джон, нали с такива софтове работите вие в Комитета?