Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Та какво значи казваш за „Бързи сънища“? — дойде си на думата Балабан, но в този момент трясък от сблъскващи се ламарини и чупещи се стъкла накара и него, и Лука, и Джон да се обърнат надолу към пътя.
Говедовозът лежеше в нивата отдясно, наполовина преобърнат и сериозно смачкан. През прозорците издрапваха първите фигурки — живи и здрави, ако се съди по енергичните движения. От другата страна на пътя, на двайсетина метра нагоре, се беше забила в храстите лъскава бежова кола, също сериозно ударена от едната страна. Всичко това ставаше само на около двеста метра от спрялата кола на Балабан.
— На завоя се изненадаха — изкоментира Лука. — Ще се убият някъде тия мучащите…
— Сидораки, бръкни в жабката, там има един ловджийски бинокъл! — викна Балабан.
Джон напипа в жабката бинокъла, освободи го от калъфа, излезе навън и го завъртя към мястото на катастрофата. В играещото зрително поле се мярна обърнатият говедовоз: от него бяха излезли вече шестима души, двама помагаха на още някой да се измъкне, а останалите се отправиха към другата катастрофирала кола. Нейната врата се отвори и оттам, полюшвайки се, излезе… шофьорът Нестор.
— Балабане, това е членовозът на МУЦИ! — извика Джон.
— Къде? Ония другите ли? Дай да видя! — Балабан понечи да издърпа бинокъла, но Джон не го пусна. В зрителното поле ставаше горещо. Селяните наобиколиха Нестор, някой го удари, Нестор отвърна и се заформи страхотен бой. Един от селяните отхвърча настрана, държейки се за лицето, но падна и шофьорът на членовоза под ударите на останалите. Почнаха да ритат падналия и тогава проехтя изстрел. Един от селяните се хвана за хълбока и седна на асфалта. Другите се обърнаха към лимузината и замряха.
От задната врата на членовоза излезе, с насочен пистолет в ръце, Дик Пейн. Пистолетът сякаш трепереше, но това можеше и да е от играещото зрително поле на бинокъла, който Джон трудно удържаше, понеже Балабан напираше да му го отнеме.
— Дай! — викаше Балабан. Джон накрая се предаде и пусна бинокъла. Без него лицата се различаваха трудно, виждаше се само, че селяните вдигат ранения си човек и го отнасят настрани. От членовоза излезе още някой и се засуети около падналия Нестор.
— Копеле, това е оня! — викна Балабан. — Лука, дошли са за тебе! Трябва да се махаме оттук!
— Е, стига де! Защо пък за мене? — Лука продължаваше да се инати.
— Виждаш ли го онзи рижият с патлака? — Балабан тикна бинокъла в ръцете на Лука. — Той е резидентът на програмата „Лукач“. Днес цял ден ту той излиза пред нас, ту ние пред него, дебнем се като…
— Ти не беше ли също от „Лукач“? — попита Лука с някакъв проблясък на интерес в гласа.
— Комитетът и Програмата са съвсем различни неща. Може да се каже — противоположни. Макар че това вече няма значение…
В далечината се чу нов шум от двигател, този път откъм града. Не след дълго иззад злополучния за членовоза завой изникна полицейски джип. Джипът спря до членовоза, от него скочиха неколцина маскирани и се нахвърлиха с палки върху селяните. Селяните, странно, почти не се съпротивляваха.
— Лука, скрий се в колата бе, ще те видят! — викна Балабан и яростно задърпа велосипеда от ръцете му. — Дай го това колело в багажника! Да се махаме, няма време!
Лука първо се опъваше, но после отстъпи пред енергичния напор на почти двойно по-тежкия от него Балабан и пусна велосипеда. Но вместо да влезе в колата, само приклекна зад нея, колкото да не се вижда от мястото на катастрофата. Джон взе от Лука бинокъла и го насочи надолу. На завоя бяха спрели още две коли — линейка и лъскав червен джип. Селяните бяха налягали по очи в калта — сигурно по заповед на маскираните, — а шофьора Нестор, който явно беше сериозно бит, го качваха на носилка. Дик Пейн, Антон и още един цивилен обясняваха с енергични жестове нещо на полицаите.
— Давай да проверим дали точно мен ме търсят — предложи накрая Лука.
— Недей си прави експерименти, ще те хванат и ще стане лошо! — разубеждаваше го Балабан.
— Няма да ме хванат. Ще ме закарате горе на баира и оттам ще видим къде отиват тия тук. Първо обаче искам да си прибера едни неща от вилата. За минутка само.
Лука влезе в колата. Балабан набута велосипеда в багажника, оставяйки задното колело да стърчи навън. В този момент мобилникът на Джон бипна — на дисплея се изписа непознат туземен номер.