Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Дрейк бързо заключи вратата и я прегърна.
— С една дума — хвани мига — каза тихо той и се наведе към нея така, че да почувства топлината на тялото му. — Добър съвет от един от най-умните хора в Англия, нали, скъпа?
— Харесваш ми повече, когато мълчиш.
— Добре. Накарай ме тогава да млъкна.
Тя зяпна учудено, но той й обясни съвсем красноречиво — наведе се, докосна устните й със своите и подразни езика й.
Калиста не можеше да се въздържи. Разтапяше се от удоволствие и въздишаше, съвсем сигурна, че е постъпила правилно. Целувката му сега беше по-различна отпреди. Устните му, ръцете му бяха отчаяни, сякаш и той знаеше, че времето им е премерено. Ако не успееха да хванат удоволствието, не можеха да обвиняват никого другиго, освен самите себе си.
Тя все пак трябваше да протестира за последен път:
— Това е лудост — прошепна, отдръпвайки се от устните му.
Той проследи с устни извивката на шията й.
— Тогава нека ни закарат и двамата в лудница.
Целувката стана по-дълбока. Маската му се изкриви, но Калиста дори не усети. Целият й свят се преобърна, когато чудовището, с което беше благословена, я отнесе в тъмния свят…
Хенри погледна към съобщението във вестника, после го захвърли в скута на Куотърмейн.
— Една седмица? Не можем да отворим игралния дом за една седмица. Трябва да открием Калиста.
— Знам къде се намира.
Хенри се вцепени.
— Къде?
— При Херик, разбира се.
— Но ние претърсихме…
— Той има тайно скривалище. Известно ми е от един от най-доверените ми източници, че някаква кола спира веднъж месечно зад магазина му. Мога да се обзаложа, че каквото и да става там, то е незаконно. Ние трябва само да наблюдаваме. И да чакаме. Когато докажем, че изключително богатият мистър Дрейк Херик е похитител на жени, крадец или вероятно изменник, дори той няма да успее да избегне каторгата. И никога повече няма да го видим.
Куотърмейн се усмихна толкова доволно, че Хенри трябваше да се извърне. Да, той мразеше Херик, но не можеше да се наслаждава на падението, на който и да е човек с такова удоволствие.
„Сигурно остарявам“ — помисли си Хенри и въздъхна. Предизвикателството, което някога щеше да го разпали, сега се оказваше просто едно трудно премеждие. Колкото по-често виждаше Херик, толкова по се убеждаваше в това, кой е той всъщност. И ако беше прав, то тогава не можеше да обвинява Херик за неговата вендета.
Мили Боже, нека Куотърмейн е прав. Трябваше да чакат. Друга доставка… или бедствие.
Калиста, скъпо мое момиче, моля се да не пожънеш това, което съм посял.
Наистина, вихрушката бе погълнала всичко, което притежаваше Калиста. Включително самообладанието й.
Когато усети мекия дюшек под гърба си, тя се отпусна.
Едно силно мъжко тяло се отпусна върху нея и тя се притисна по-силно към него.
А когато той съблече нощницата й, тя не се възпротиви, дори му помогна.
Завесите на леглото се спуснаха, дрехите шумоляха и меката светлина на лампата се превърна в ослепяващ пламък.
Калиста стискаше силно очи, защото ако ги отвореше, отново щеше да се сблъска с действителността.
А фантазията беше толкова по-красива.
Тук, в това фантастично легло, на това красиво, тайно място, грешното ставаше правилно, а черното — бяло. Мъжът, който я бе унищожил, се бе превърнал в най-могъщия й защитник. Той й предлагаше спасение, не разрушение. Желанието, което събуждаше в нея, беше хубаво и правилно.
Хвани мига!
Калиста превърна думите в действие и се вкопчи здраво и с двете ръце. Едната докосваше топли мъжки гърди. Другата — нещо непознато, нещо, което толкова подхождаше на този нов, фантастичен свят.
Как бе възможно нещо толкова твърдо да бъде толкова нежно?
Дълбок мъжки стон бе последван от силна ръка, която хвана нейната.
— Недей да пипаш там, освен ако не искаш да платиш цената.
Той придърпа другата й ръка зад врата си, а неговите ръце правеха чудеса с нея. Тънката долна риза се надигна от глезените към коленете и продължаваше да се надига…
Калиста трябваше или да се пошегува, или щеше да избухне:
— Говориш като истински търговец. А ако го счупя, ще трябва ли да го плащам? — Тя се изкикоти тихо и отвори очи… и видя само едни широки, голи мъжки гърди.
Боже Господи, толкова е силен! Можеше да я прекърши като вейка. Калиста се изчерви и извърна глава, неспособна да гледа към най-голямото доказателство за разликата между тях.