Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Много ме потискаше и мисълта, че приятелят ми не беше се погрижил да осигури сина ми — хубаво, чудесно момченце на около пет години; поне аз не знаех да бе направил нещо в това отношение. Прибрах се в къщи със съкрушено сърце и потънала в тъжни мисли, се питах как и къде ще живея занапред.
Естествено не можех да бъда спокойна, докато не намеря начин да се осведомя за състоянието му. Понеже не се осмелявах да отида сама, пратих няколко души — уж изпратени от негови познати — да питат за здравето му. И най-после, след като чаках две седмици, научих, че има надежда да оживее, макар да е още тежко болен. Тогава почнах по-рядко да пращам хора да събират сведения. След известно време ми донесоха, че той вече ходел из къщи и малко по-късно — че е почнал да излиза. Вече не се съмнявах, че скоро ще ми се обади и започнах да се утешавам с мисълта, че положението ми е сигурно.
Чаках седмица, две и за голямо мое учудване минаха два месеца без вест от него. Най-сетне чух, че е оздравял и отишъл на село на чист въздух. Минаха още два месеца и едва тогава разбрах, че се е върнал в града; но той все още не ми се обаждаше. Бях му писала няколко писма и ги бях адресирала както обикновено, обаче констатирах, че той е потърсил само две-три от тях. Писах му отново с още по-настойчив тон. В едно от писмата си му казах, че ще бъда принудена да го потърся лично и му изложих плачевното си положение — наемът на квартирата не беше платен, детето не беше осигурено, аз самата бях без средства въпреки тържествените му обещания да се грижи за мен и да ме издържа. Бях си направила препис от това писмо и когато видях, че цял месец не го е потърсил, намерих начин да наредя да му предадат преписа в едно кафене, където, както разбрах, ходел често.
Това писмо го накара да ми отговори. От неговото писмо разбрах, че ще ме напусне и че ми е писал преди известно време, за да ме моли да се върна в Бат. След малко ще ви предам съдържанието на неговото писмо.
Когато човек е тежко болен, той започва да гледа с други очи на връзки като нашите. През време на болестта си моят любовник бил на смъртно легло и намирайки се на прага на вечността, изглежда, е имал угризения на съвестта и се е отдал на тъжни размишления върху миналия си лекомислен живот и любовните си истории. Незаконната ни връзка, която всъщност не беше нищо друго освен многобройни прелюбодеяния в течение на години, му се е показала в истинския си вид и той започнал да гледа на нея с отвращение.
Трябва също да изтъкна — за поучение на всички жени, които се отдават на такъв живот, — че когато след подобен грях последва разкаяние, то винаги е придружено с омраза към този, с когото е извършен грехът. И колкото по-голяма е била любовта, толкова по-силна е омразата. Винаги ще е така и не може да бъде другояче, защото е невъзможно да се отвращаваш дълбоко и искрено от греха и да продължаваш да обичаш причината му. Отвращението от греха довежда до омраза към съучастника в този грях; друго не може и да се очаква.
Така беше и в моя случай, макар доброто възпитание и чувството за справедливост да не позволиха на моя приятел да отиде до крайност. Ето какво, описано накратко, направи той: като разбрал от последното ми писмо, както и от другите, които след това отишъл да прибере, че не съм заминала за Бат и че първото му писмо не е стигнало до мен, той ми написал следното:
Госпожо,
Изненадан съм, че не сте получила писмото ми от 8 м. Давам Ви честна дума, че то беше доставено в дома Ви и предадено на Вашата прислужница.
Не е нужно да Ви разказвам в какво състояние се намирах през последните месеци и как, бидейки пред прага на смъртта, бях възвърнат към живота по неочаквано и незаслужено божие благоволение. Няма да Ви се види странно, че в състоянието, в което се намирах, нашата нещастна връзка не беше най-малкото бреме, което тежеше на съвестта ми. Не е нужно да казвам повече: това, за което се разкайваме, трябва да бъде променено.
Бих желал да помислите за възможността да се върнете обратно в Бат. Прилагам към настоящото петдесет лири, за да уредите наема си и да можете да заминете. Надявам се, че няма да бъдете изненадана, ако добавя, че само поради тази причина, а не заради някакво Ваше провинение, не желая да Ви срещам повече. За детето ще се погрижа. Можете да го оставите в квартирата или да го вземете със себе си, ако предпочитате. Бих се радвал, ако и Вие се отдадете на мисли за разкаяние и желая те да Ви донесат само добро. Оставам и пр.
Писмото му сякаш ми нанесе хиляди рани. Аз съзнавах собствения си грях и просто нямам думи да опиша как ме гризеше съвестта. Казвах си, че ако не знаех, че съм женена за брат си, по-малък грях щеше да бъде да живея с него.