Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Точно там е цялата работа — продължи след малко. — Аз наистина ви харесвам. И съм сигурна, че нямаше да е така, ако действително бяхте мъжът, за когото ви взех, щом научих какво е станало. Приятелката, която ми разказа за вас и Синтия, го представи така, сякаш вината е била изцяло ваша. Останах с впечатлението, че сте се отнесли крайно жестоко с нея. Реших, че трябва да сте същински звяр. И когато лорд Емсуърт ми каза името ви, първият ми импулс беше да ви намразя. Ако тогава ми се бяхте мярнали пред очите, сигурно щях да се държа направо ужасно. Но вие закъсняхте и това ми даде време да премисля. Спомних си колко мило се държахте с мен и някак си почувствах, че… че наистина трябва да сте добър човек и че сигурно за всичко има някакво обяснение. Хрумна ми дори, че може би… ако ми позволите да се намеся в личния ви живот… и ако нещата не са отишли твърде далеч… бих могла да сторя нещо, да помогна… тъй че в крайна сметка да се съберете отново.
Тя млъкна, леко смутена, тъй като сега, след като думите бяха изречени, предишното неудобство я обхвана наново. Макар и стара приятелка на Синтия, отстрани тази безцеремонна намеса вероятно изглеждаше нетърпимо нагла. И когато съзря израза на болка в очите на събеседника си, съжали, че изобщо е отворила уста. Ето, мина й през ума, той съвсем естествено се беше обидил.
И в това си предположение тя дълбоко грешеше. Вътрешно Смит грееше в обновен възторг от всички ония възхитителни качества, които бе доловил у нея, без дори да я познава, зървайки я на метри разстояние от прозореца на пушалнята на „Търтеите“. Болезненият му израз се дължеше на факта, че след като бе схванал проблема в неговата цялост, той реши да се отърве от тази Синтия веднъж и завинаги. Щеше да я изтрие с един замах от живота си. И макар да бяха сравнително непознати, елиминирането й поне от кумова срама трябваше да се придружи от един болезнен израз. И Смит се постара да си го надене.
— Боя се — рече сериозно той, — че това е напълно невъзможно. Чест ви прави, че го предлагате, и аз нямам думи да изразя колко високо ценя добротата, накарала ви да вземете присърце моите тревоги, но е твърде късно. Ние със Синтия се разведохме.
За миг го бе обзело изкушението да погуби досадницата с някаква коварна болест, но той се въздържа, предвиждайки риска от евентуални по-нататъшни усложнения. При все това всяка възможност за едно бъдещо одобряване трябваше да бъде изскубната из корен.
Ива обаче го гледаше с разширени от почуда очи, което леко го обезпокои.
— Разведени? Но кога успяхте? Само преди няколко дни сте били заедно в Лондон.
Смит вече не се чудеше, че Мактод е имал неприятности със Синтия. Тази жена беше същинска чума.
— Използвах термина по-скоро в духовен, отколкото в юридически смисъл. Вярно, че правен акт няма, но между нас зее пропаст, която никога не ще се запълни. — И като забеляза съкрушения израз на Ива, побърза да продължи: — Има неща, на които един мъж, колкото и да е либерален, не може да погледне през пръсти. Любовта, госпожице Халидей, е крехък филиз, който има нужда от нежност и ласкава грижа. Той вехне и линее, когато съпругата запраща бекона за закуска в лицето на мъжа си.
— Какво! — Слисването на Ива бе такова, че думата излезе от устните й като стреснат писък.
— С тигана по главата — отвърна печално Смит.
Теменужените очи на Ива щяха да изскочат от орбитите си.
— Синтия да направи такова нещо!
— При това нееднократно. Нравът й сутрин бе просто непоносим. Бил съм свидетел как мята котката през двете кресла и канапето с един-единствен ритник. И то само защото вкъщи нямало гъби за омлета.
— Но… това е невероятно!
— Заповядайте някой път в Канада и ще ви покажа котката.
— Господи, не може да бъде! Синтия! Та тя винаги е била най-кроткото и мило момиче на света.
— В училище имате предвид?
— Да.
— Е, това ще да е било преди да започне да пие.
— Започнала е да пие!
Смит се почувства определено по-добре. Вярно, мярна му се мимолетната мисъл, че може би е малко суров към отсъстващата Синтия, но той бързо овладя неуместната мекушавост. Налагаше се Синтия да страда за правото дело. Той вече бе започнал да съзира в очите на Ива първите проблясъци на ангелско състрадание, а състраданието е признато от всички безспорни авторитети като една от най-ценните емоции, които ухажорът може да пробуди у своя обект.
— Да пие! — повтори Ива с леко потръпване.
— Живеехме в една от канадските провинции, където е в сила сухият режим, и както често се случва, с това започнаха всички неприятности. От мига, в който си инсталира казан за ракия в мазето, падението й бе мълниеносно. Виждал съм я как под въздействието на скоросмъртницата вилнее из къщата като опустошителен циклон… Тежко ми е да говоря така за една ваша бивша приятелка — каза Смит с нисък, тръпнещ глас. — Не бих споделил тези неща с никой друг. Обществото, разбира се, е на мнение, че аз едничък нося вината за нашия разбит дом. Погрижил съм се да бъде така. Мнението на хората не ме интересува. Но с вас е по-различно. Не бих искал да си съставите лошо мнение за мен, госпожице Халидей. Аз не се сближавам лесно — самотник съм по душа, — но още щом ви зърнах, нещо в мен сякаш ми каза, че трябва да бъдем приятели.