Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Значи господин Мактод е поет? — рече Ива, притаила дъх.
— А? О да, да. Тук поне две мнения няма. Канадски поет. Явно и там имат поети. И защо не? — запита Негова светлост, всякога справедлив в преценките си. — Страната се развива с удивителна бързина. Аз самият бях там през ’98-а. Дали пък не беше ’99-а? — добави, като потърка замислено брадичката си с кална длан и остави там богато на говежди тор кафяво петно. — Вече не помня. Нямам добра памет за дати… А сега, ако ме извините, госпожице… ако ме извините, ще ви оставя. Налага се да поговоря с Макалистър, моя главен градинар. Инат човек. Шотландец. Ако влезете вътре, сестра ми Констанс ще ви налее чаша чай. Нямам представа колко е часът, но предполагам, че скоро ще има чай. Самият аз не го пия.
— Господин Мактод ме покани на разходка с лодка по езерото.
— Езерото, казвате? Езерото? — възкликна Негова светлост, сякаш езерото бе последното място в околността, за което би очаквал да чуе, че хората карат лодки. После лицето му се проясни. — О, да, естествено, езерото. Мисля, че езерото ще ви хареса. Аз самият се топвам в него всяка сутрин преди закуска. Намирам го полезно за здравето и апетита. Скачам във водата, плувам петдесетина метра навътре и после се връщам. — Лорд Емсуърт преустанови клюките от тренировъчния лагер, за да хвърли един поглед към часовника си. — Боже мой — рече, — трябва вече да вървя. Макалистър ме чака повече от десет минути. И тъй, довиждане засега, госпожице… ъъ… госпожице.
И лорд Емсуърт се отдалечи, понесъл на лицето си онзи израз на напрегната съсредоточеност, който се появяваше там винаги щом на хоризонта се очертаеше беседа с Макалистър — изразът, присъщ на суровите бойци, готови да срещнат достоен за наточената им стомана враг.
5
Докато крачеше към малкия пристан край езерото, очите на Ива Халидей гледаха хладно. Току-що получената информация й бе дошла като шок и тя се мъчеше да нагоди мислите си към нея. Научавайки от госпожица Кларксън за злощастния завършек на брака на старата си училищна приятелка с Ролстън Мактод, тя без колебание бе взела страната на Синтия и без да знае нищо за фактите, незабавно и безкомпромисно беше осъдила неизвестния Мактод. Дълги години бяха изминали от последната й среща със Синтия и почти можеше да се каже, че срокът на годност на дружбата им е изтекъл, ала привързаността на Ива, веднъж дарена някому, бе траен материал, способен да издържа на продължителна раздяла. Тя бе обичала Синтия в училище и не можеше да изпитва друго освен враждебност към мъжа, отнесъл се неподобаващо с нея. Затова сега се взираше в лъщящата вода на езерото изпод свъсени вежди, готвейки се да посрещне на нож низкия злодей. Едва когато чу зад гърба си стъпки и се обърна, за да види задъхано приближаващия Смит, лъчезарен и усмихнат в светлия си летен костюм, за пръв път й мина през ума, че вината може да е и у двете страни. Вярно, тя познаваше Смит едва отскоро, но личността му вече й бе направила достатъчно дълбоко впечатление, за да й е противно да повярва, че той е онзи безсърдечен грубиян, когото си бе представяла. И Ива реши да изчака с преценката си, докато не се озоват далеч от брега, където необезпокоявани да обсъдят всичко.
— Малко закъснях — каза Смит. — Задържа ме вашият млад приятел Фреди. Нахълта в стаята ми тъкмо когато си слагах вратовръзката и се нуждаех от пълно съсредоточаване и захвана да ми говори за себе си. Изглежда, неотдавнашният болезнен епизод в значителна степен го е обременил. — Той помогна на Ива да се качи в лодката и започна да гребе. — Успокоих го, доколкото можах, като му казах да не се съмнява, че така само ви се е издигнал в очите. Позволих си довода, че всички момичета боготворят силните, груби, дръзки мъже. След като сторих всичко по силите си да го убедя, че самият той е силен, груб и дързък мъж, успях да му се изплъзна. Разбира се, не е изключено междувременно да е получил нов пристъп на отчаяние, тъй че ако видите някой подпухнал труп да се носи по водата, той е на Фреди.
— Фреди не ме интересува.
— И мен — отвърна ведро Смит. — Значи, ако видим трупа, просто няма да го забелязваме. — Той загреба мълчаливо няколко пъти. — Поправете ме, ако греша — рече, като се приведе напред и се опря върху веслата, — но ми изглеждате умислена. Ако само малко ми подскажете, може би ще ви помогна да разрешите незначителния проблем, който ви тревожи. Е?