Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Ива импулсивно протегна ръка напред.
— Но разбира се!
Смит я пое и я задържа доста по-дълго от необходимото.
— Благодаря — рече тихо. — Благодаря.
Сетне обърна носа на лодката към брега и бавно загреба обратно.
— Аз страдах много — рече проникновено, докато й помагаше да слезе на сушата. — Но с вашата дружба може би ще успея да забравя.
И те мълчаливо поеха нагоре по виещата се пътека към замъка.
6
Пет минути по-късно в стаята на Смит, който пушеше цигара край прозореца, зареял мечтателно поглед към далечните хълмове, влезе Достопочтеният Фредерик Трипуд. Той затвори вратата след себе си, довлече се до леглото и седна, като нададе дълбок, неблагозвучен стон. Смит, изтръгнат по този груб начин от сладостния си унес, се обърна и изгледа с неприязън печалния младеж.
— По всяко друго време с най-голямо удоволствие, другарю Трипуд — рече той учтиво, но твърдо. — Но не и сега. Не съм предразположен.
— Какво? — запита отсъстващо Достопочтеният.
— Казвам, че по всяко друго време с радост ще изслушам как имитирате мучене на крава, но не и сега. В момента съм изцяло вглъбен в някои лични размисли и мога откровено да заявя, че гледам на вас повече или по-малко като на навлек. Уединение ми е нужно сега, уединение. Аз съм в плен на чуден блян, а вашето присъствие дразни неописуемо окото и слуха.
Достопочтеният Фреди наруши симетрията на прическата си, като прокара трескави пръсти през нея.
— Престанете да многословствате! През живота си не съм срещал по-бъбрив човек. — След като отметна косата си наляво, той я разроши повторно, този път надясно. — Такова… знаете ли какво? Най-добре ще е да си обирате крушите, и то по-скоро! — И като се наведе към Смит, Фреди просъска в ухото му: — Играта свърши!
Смит си отдръпна ухото с оттенък на високомерие, но загледа събеседника си с малко повече интерес. Той се беше опасявал, че след като тътри нозе с такъв мелодраматичен вид и изпуска проникновени стонове, Фреди отново ще иска да дискутира вече изчерпаната тема за своето разбито сърце. Но явно по-значими проблеми вълнуваха ума му, доколкото го имаше.
— Не съм убеден, че ви разбирам, другарю Трипуд. Последния път, когато имах удоволствието да разговарям с вас, вие ме информирахте, че Сюзан само се е изкискала, когато сте я прегърнали, и ви е казала: „Ама и вие сте един!“ С други думи, тя не е детектив. Какво се е случило междувременно, за да ви докара до това състояние?
— Бакстър!
— Какво Бакстър?
— Добрал се е до цялата тайна — отвърна трескаво Фреди и сграбчи неистово лакътя на Смит, карайки този изискан мъж да изстене тихо и да приглади с длан бръчките на сакото си. — Слушайте! Току-що говорих с тая пепелянка. Минавах край библиотеката, когато той изведнъж изскочи и ме дръпна вътре. И, дявол да го вземе, едва си беше отворил устата, когато разбрах, че е подушил какво се крои още от мига на пристигането ви. Макар явно да няма представа, че и аз съм замесен, слава Богу.
— Вероятно е така, щом ви прави свой довереник. Но защо го е сторил? Какво го е накарало да посвети тъкмо вас в своите тайни?
— Доколкото схванах, идеята му е да сформираме отряд за бързо реагиране. Наприказва ми куп неща за това, че ние с него сме били единствените млади здрави мъже в къщата и трябвало да сме готови да се справим с вас, когато се наложи.
— Ясно. А сега ми кажете какво е накарало нашия очарователен приятел да се усъмни, че не съм този, за когото се представям. Аз се ласкаех с мисълта, че съм разиграл малката заблуда при пълен успех.
— Ами първо на първо, да го вземат мътните, оня проклетник Мактод — истинският, нали се сещате — взел, че изпратил телеграма, че няма да идва. Затова на Бакстър му се видяло странно от самото начало, че същият този ден вие се изтърсвате тук, ни лук ял като росна китка.
— Аха! Ето значи защо всички заявяваха колко се радвали, че съм дошъл „все пак“. Една фраза, която трябва да призная, на момента силно ме озадачи.