Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Не е честно да ме изкушавате така. И на мен нищо не би ми допаднало повече от това да мързелувам с часове под сенките, но какво ще каже господин Бакстър, когато се прибере?
— С всеки изминал ден на това място — произнесе мрачно Смит — се доближавам до заключението, че другарят Бакстър е най-изтъкнатият досадник в цялата околия. Как се разбирате с него?
— Не си падам по него.
— Нито пък аз. Ето, върху такива сходства във вкусовете се градят привързаности, траещи цял живот. Седнете до мен и нека си излеем един другиму душата на тема Бакстър.
Ива се засмя.
— Не, няма. Чака ме работа.
— Проваляте ми целия следобед.
— Нищо подобно, нали имате четиво. Как се казва? Смит вдигна ярко подвързаното томче и погледна заглавието.
— „Мъжът с липсващия пръст на крака“. Другарят Трипуд ми я зае. Той разполага с огромен запас. Няма да се учудя, ако след това поиска да направите каталог и на неговите книги.
— Е, тази поне изглежда интересна.
— Да, но на какво ни учи? Дълго ли смятате да стоите заточена в оная зловонна библиотека?
— Около час.
— Тогава ще разчитам на компанията ви в края на този срок. Бихме могли пак да отскочим до езерото.
— Дадено. Ще дойда да ви потърся, щом свърша.
Когато тя се скри в къщата, Смит се настани отново в дълбокия шезлонг под кедъра, обзет от потискащо чувство на самота. Хвърли един поглед на „Мъжа с липсващия Пръст“, но скоро го презря и захвърли, отдавайки се на съзерцание.
Замъкът дремеше като омагьосан в летния зной. Малко подир обяд населението му силно бе оредяло, след като лорд Емсуърт, лейди Констанс, господин Кийбъл, госпожица Пийви и Незаменимия Бакстър потеглиха с голямата кола за съседния град Бриджфорд, следвани по петите от Достопочтения Фреди в неговия лъскав двуместен автомобил. Смит, който също беше поканен да ги придружи, отказа под предлог, че иска да напише стихотворение. Той не изпитваше дори и хладък интерес към следобедната програма, включваща откриване от страна на Негова светлост на току-що завършения мемориал в памет на покойния сър Хартли Редиш, мирови съдия, дългогодишен член на парламента от Бриджфордския избирателен окръг. Дори прелъстителната перспективата да чуе как лорд Емсуърт — натъкмен, въпреки плахите му протести и сподавено мрънкане в цилиндър, редингот и официални панталони — произнася реч, не бе достатъчна, за да го примами извън пределите на замъка.
Но когато произнесе своя отказ, навличайки си зле прикритата завист на лорд Емсуърт и неговия син Фреди (който също не чакаше церемонията с изплезен език), той изхождаше от предположението, че самотата му ще бъде споделена от Ива. А ето че осъдителната й добросъвестност и нездрава страст към труда го бяха оставили с пръст в устата. Времето и мястото бяха като изписани по каталог, но както тъй често става в този наш живот, нещата се бяха издънили откъм женския персонал.
Но макар и да понегодува известно време срещу съдбата, в крайна сметка ленният покой на следобеда започна да упражнява над него благотворния си ефект. Като се изключат пчелите, които работеха с обичайната си заблудена енергия, и някоя и друга прехвръкваща на припек пеперуда, цялата природа бе в обятията на следобедния кротък сън. Някъде далеч невидима косачка подчертаваше тишината с мелодичното си пърпорене. Пощальончето се изкачи по алеята с червения си велосипед и дълго стоя пред парадния вход, явно срещайки трудности в установяването на контакт с домашния персонал — от което Смит заключи, че Бийч, икономът, вникнал с тънък усет в ситуацията се е възползвал от настъпилото безвластие, за да се наслади на освежителна дрямка в някоя своя закътана бърлога. Най-сетне се появи една камериерка, прие телеграмата и мъмренето на момчето, след което велосипедът се скри от погледа, оставяйки отново след себе си тишина и покой.
И най-благородните умове трудно противостоят на подобни атмосферни условия. Клепачите на Смит се отпуснаха, повдигнаха, спуснаха се отново и не след дълго равното му дишане, разнообразено с по някое и друго изхъркване, се прибави към останалите морни звуци на летния следобед.
Сянката на кедъра беше осезаемо по-дълга, когато той се пробуди с онова рязко сепване, с което обикновено приключва сънят в градински шезлонги. Един поглед към ръчния часовник го уведоми за наближаването на пет часа — факт, който миг по-късно бе потвърден от появата на същата камериерка, отзовала се на призивите на пощальончето. Тя изглеждаше единственият оцелял от малкия свят, имащ за свой център стаята на прислугата.