Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Изглежда, сте предначертали цялото ми бъдеще.
— Така е — рече Смит с много жар в окото, което я гледаше през монокъла.
— Боя се, че нямам време да се скитам из имението — рече надменно Ива. — Трябва да се видя с господин Бакстър.
— Бакстър — каза Смит — не е зачислен сред природните красоти на Бландингс. Ще му се нагледате. И тъй, сега се намираме край западната пепиниера. Забележете изискания начин, по който сърните пасат тревата. Цялата околност, по която стъпваме в момента, е от историческо значение. През 1550 година оттук е минал Оливър Кромуел. Оттогава друг не е минавал.
— Нямам време…
— Оставяйки вляво от нас пепинерата, преминаваме към южната ботаническа градина. Глухарчетата са внесени от Египет от Деветия граф.
— И все пак — рече размирно Ива — знайте, че аз няма да дойда на езерото.
— Езерото ще ви хареса — отвърна Смит. — Тритоните са от знаменитата Бландингска порода. Въдят се тук свободно, също както и водните бръмбари, още от времето на кралица Елизабета. Лорд Емсуърт, разбира се, притежава феодалните права върху пляскането на комари.
Ива бе момиче с горд и независим дух и като такава силно негодуваше срещу това да бъде ограничавана и направлявана в придвижването си от някой, който въпреки благовидните си претенции й бе почти напълно непознат. Но някак си й беше трудно да противостои на кроткото обсебване на властта. Едва ли не смирено тя го придружи през храсти и полянки, през кадифени морави и искрящи, пъстроцветни лехи, и докато очите й попиваха красотата, възмущението й неусетно се изпари. Тя тихичко въздъхна. Ако Маркет Бландингс бе място, където човек можеше да живее щастливо, то замъкът Бландингс бе същински рай.
— Сега — каза Смит — пред нас е прословутата Тисова алея, наречена така в чест на тисовете, които я ограждат. В качеството си на екскурзовод съм длъжен да ви предупредя, че когато свърнем зад следващия ъгъл, ви предстои да станете свидетел на удивителна гледка.
Което се оказа самата истина. След като се приведоха, за да минат под надвисналите клони на един вековен тис, пред очите им се разкри зелена просека, прошарена от някой и друг заблуден слънчев лъч. По средата на тази просека Достопочтеният Фредерик Трипуд притискаше в обятията си млада жена в облеклото на камериерка.
4
Смит първи от малката групичка се отърси от шока на ненадейния сблъсък. Достопочтеният Фреди — последен. След като вдигна глава и срещна слисания поглед в очите на Ива, нещастникът замръзна на място и остана да стърчи там с отворена уста, докато Ива се отдалечи, уловена подръка от Смит. Последният отправи към младия си приятел взор, в който изненада, болка и укор се преплитаха тъй неуловимо, че беше трудно да се каже кое преобладава. Единственото, което някой страничен наблюдател можеше да каже със сигурност, бе, че най-съкровените чувства на Смит са понесли жесток и незаслужен удар.
— Болезнена сцена — сподели той с Ива, докато я отвеждаше към замъка. — Но ние трябва да сме снизходителни. Младежът може просто да е вадел някоя мушица от окото й.
Той я погледна изпитателно.
— Не изглеждате тъй възмутена, както бих очаквал — отбеляза. — Това издава една ласкава, да не кажем дори ангелска натура и потвърждава бездруго високото ми мнение за вас.
— Благодаря.
— Няма защо. Впрочем — продължи Смит — не мислете, че подобен род постъпки са присъщи на другаря Трипуд. Убеден съм, че той има и много други начини да прекарва свободното си време. Отчетете това, преди да стоварите присъдата си върху него.
— Нямам никакво намерение да стоварвам присъди върху него. Изобщо не ме интересува с какво се занимава господин Трипуд в свободното си време или извън него.
— Докато неговият интерес към вас, от друга страна, е всеобхватен. Пропуснах да спомена по-рано, но той ви обича. Помоли ме да ви го спомена, ако разговорът случайно свърне в тази насока.
— Знам, че ме обича — отвърна със съжаление Ива.
— И този факт не докосва никаква струна у вас?
— Мисля, че е една досадна напаст.
— Така ви искам — рече сърдечно Смит. — Радвам се да го чуя. В такъв случай ще зачеркнем темата и ще потърсим други, които да ви развлекат, интригуват и обогатят. Ето, вече приближаваме основната сграда.
— Още сега ще вляза вътре, за да се представя на господин Бакстър — каза решително Ива. — Нелепо е да губя повече време, като се шляя из имението. Трябва да се видя с господин Бакстър незабавно.
Смит склони галантно глава.
— Няма нищо по-лесно. Онзи голям отворен прозорец е на библиотеката. Без съмнение другарят Бакстър е вътре и дерзае с пот на чело над архивите.