Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Запитана така директно, Ива се затрудни да подхване темата. Тя се поколеба за миг, браздейки с пръсти водата край борда.
— Току-що научих името ви, господин Мактод — рече най-сетне.
Смит кимна.
— Да, постоянно става така. Живеем си дните на тази земя, срещаме някой смъртен събрат, разменяме няколко думи и после всеки продължава по своя път. Последното, което ни идва на ума да сторим, е да го запитаме по прям и открит начин под какво наименование се движи по майката земя. Има нещо странно свенливо и потайно в отношението ни към имената на хората. Сякаш се притесняваме да не разбулим някаква срамна тайна. „Този приятен непознат — казваме си ние — може да е Снукс или пък Бъгинс. Но я по-добре да не си пъхам носа.“ И все пак, в моя случай…
— Честно казано, бях потресена.
— Тук вече не ви разбирам — рече Смит. — Не бих казал, че Мактод е чак толкова лошо име. Не ви ли се струва дори, че от него се излъчва някаква сурова, планинска мощ? Сякаш е извадено от поемата на шотландски бард: „В дол-чинката, край реката, вечер пий вода сърната, с глава кимва, поздравява: Здравей, Мактод, шотландска слава“. Не намирате ли, че в него има един необуздан, романтичен звън?
— Трябва да знаете, господин Мактод — отвърна Ива, — че аз бях съученичка със Синтия.
Смит рядко си позволяваше да се озове в небрано лозе, но след тази забележка го обзе онова чувство на безпомощна обърканост, което човек изпитва само в сънищата си. Той ясно съзнаваше, че това възхитително момиче смята, че е казало нещо сериозно, дори внушително, но за момента думите не разбулваха пред него абсолютно никакъв смисъл. И той предпазливо мина по фланга, печелейки време.
— Наистина? Синтия? Трябва да е било страшно забавно.
Ефектът от тази безобидна реплика трудно можеше да бъде по-лош. Навъсеното изражение отново се върна върху лицето й.
— Престанете с този вятърничав, подигравателен тон — скастри го тя остро. — Звучи тъй евтино!
Смит, който не намери какво да каже, замълча. Лодката бавно се плъзгаше по вълничките. Страните на Ива бяха порозовели, тъй като се чувстваше безкрайно объркана. В прочувствения взор на мъжа пред нея имаше нещо, което я възпираше да продължи. Но с онази решимост, която бе една от характерните й черти, тя си наложи да довърши започнатото.
— В крайна сметка — каза — каквото и да е отношението ви към бедната Синтия сега, навремето сигурно сте я обичали, иначе не виждам защо е трябвало да се жените за нея.
Смит, поради липса на друго занимание, бе започнал да гребе отново. Потресът, който изпита при тези знаменателни слова, го накара да плъзне лявото весло по повърхността на езерото по такъв неловък начин, че в скута на Ива се плисна най-малко половин ведро чиста езерна вода. Младият мъж моментално се разсипа в извинения.
— Престанете — прекъсна го нетърпеливо Ива. — Това не е най-важното сега. Господин Мактод — рече тя и в гласа й се промъкна нотка на нежност, — наистина бих искала да разбера какво се е случило между вас двамата.
Смит мълчаливо разучаваше дъното на лодката и се мъчеше да потисне горчивото чувство на обида. Вярно, по време на краткия им разговор в Клуба на заслужилите консерватори той не се беше осведомил изрично дали господин Мактод е ерген, но някак си чувстваше, че онзи е трябвало поне да му намекне за обремененото си семейно положение. Вярно бе също, че Мактод не го бе молил да го представлява в замъка Бландингс, но това не смекчаваше суровата несправедливост. Смит имаше подреден, методичен ум. Неговото намерение бе да развива приятните отношения, възникнали между него и Ива, като се погрижи те да стават малко но-приятни с всеки изминал ден, докато накрая достигнат неизбежната точка на зрялост, в която той ще може да положи ръката и сърцето си в нейните нозе. Защото за него нямаше съмнение, че в този свят, натъпкан до пръсване с момичета, Ива Халидей стърчи самотна и недостижима на най-голямата висота. А ето че сега някаква си Синтия се появяваше от света на кошмарите, за да се изпречи помежду им. Дори за млад мъж, тъй щедро надарен с невъзмутима самонадеяност като него, бе някак неловко да продължи ухажването си с воденичен камък на шията.
Ива изтълкува погрешно мълчанието му.
— Вероятно си мислите, че това изобщо не е моя работа?
Смит изплува от размислите си със сепнат подскок.
— Не, не. В никакъв случай.
— Разбирате ли, аз съм съхранила своите чувства към Синтия… а от друга страна, харесвам и вас.
И тя за първи път се усмихна. Смущението й отминаваше.