Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Да, но аз не мога да го известя за пристигането си, като крещя отдолу.
— Не е и необходимо. Оставете тази работа на мен. — Той се наведе, взе една от големите саксии, наредени покрай парапета на терасата, и преди Ива да успее да му попречи, я метна с лекота през отворения прозорец. Отвътре се чу глухо тупване, а след него — остър писък, при който лека усмивка на задоволство огря съсредоточените Смитови черти. — Да, наистина е вътре. Така и предполагах. А, здравейте, Бакстър — рече топло той, когато на прозореца рязко изникна горната половина на мъжко тяло, увенчана от очилато лице. — Какъв приятен слънчев следобед. Как са нещата при вас?
Незаменимия Бакстър преглъщаше мъчително в опитите си да облече напиращите чувства в думи.
— Приличате ми на същинско херувимче, надничащо иззад пухкав облак — продължи умилено Смит. — Бакстър, искам да ви представя госпожица Халидей, която пристигна благополучно след едно уморително пътуване. Не се съмнявам, че ще останете във възторг от нея. Ако аз имах библиотека, не бих пожелал за нея по-внимателен, услужлив и компетентен каталогизатор.
Тази спонтанна препоръка не направи нужното впечатление на Незаменимия. Съзнанието му изглеждаше насочено към други проблеми.
— Вие ли метнахте саксията? — запита хладно той.
— Вие несъмнено ще искате — продължи Смит — в недалечно бъдеще да проведете хубав напоителен разговор с госпожица Халидей, с цел да я въведете най-общо в задълженията й. В момента аз й показвам забележителностите на имението, след което ще се разходим с лодка по езерото. Но приключим ли с това — и аз знам, че по този въпрос спокойно мога да говоря от името на госпожица Халидей, — тя ще е изцяло на ваше разположение.
— Вие ли хвърлихте саксията?
— С увереност очаквам едно плодотворно сътрудничество между вас и госпожица Халидей. Както ще се убедите сам — каза радушно Смит, — тя е неуморен съвестен труженик.
— Вие ли…
— Но сега — рече Смит — за жалост трябва да се разделим. В желанието си да впечатля госпожица Халидей облякох най-хубавия си костюм, а гребните упражнения са му противопоказани. Отивам да се преоблека — обърна се той към Ива. — Какво ще кажете да се срещнем на пристана след няколко минути?
— Аз няма да дойда.
— Значи на пристана след… да речем шест, шест и половина минути — каза Смит с любезна усмивка и се затича чевръсто към къщата.
Ива остана на мястото си, борейки се между смущението и напушилия я смях. Незаменимия Бакстър все тъй гневно стърчеше от прозореца на библиотеката и въвличането му в нормален разговор започваше да изглежда трудно. Проблемът с разведряването на атмосферата бе разрешен от появата на лорд Емсуърт, който се пръкна от храстите с гребло в ръка. Той огледа Ива, след което паметта му явно се пробуди. Вероятно външността на Ива бе по-лесна за запомняне от някои от нещата, които Негова светлост имаше навика да забравя. Той пристъпи напред със слънчева усмивка.
— Ето ви най-сетне и вас, госпожице… А, хубава работа, боя се, че съм ви забравил името. Паметта ми като правило е отлична, но не мога да помня имена… Госпожица Халидей! Разбира се, разбира се. Бакстър, драги — продължи той, мярвайки наблюдателя на прозореца, — това е госпожица Халидей.
— Господин Мактод вече ни представи — отвърна кисело Незаменимия.
— Нима? Дяволски любезно от негова страна, дяволски любезно. Но къде е той? — осведоми се Негова светлост, обгръщайки околния пейзаж с озадачен взор.
— Влезе в къщата. След като — добави Бакстър с леден глас — ме замери с една саксия.
— Какво е направил?
— Замери ме с една саксия — повтори Бакстър и свъсено се скри.
Лорд Емсуърт се вторачи в опразнения отвор на прозореца, след което се обърна за просветление към Ива.
— Защо му е потрябвало на Бакстър да замеря със саксии господин Мактод? — попита. — И — задълба още по-навътре в материята той — откъде, за Бога, е намерил саксия? Та в библиотеката няма пукната саксия!
Ива от своя страна също търсеше сведения.
— Този мъж Мактод ли се казва, лорд Емсуърт?
— Не, не. Бакстър. Това беше Бакстър, моят секретар.
— Имах предвид другият, който ме посрещна на гарата.
— Бакстър не ви е посрещал на гарата. Мъжът, който ви посрещна на гарата — поясни лорд Емсуърт, като говореше бавно, понеже жените са тъй склонни да оплитат конците — беше господин Мактод. Той гостува в замъка. Констанс го покани и трябва да призная, че когато за пръв път научих, не останах никак доволен. По принцип не харесвам поетите. Но това момче е различно от всички други поети, които съм срещал по вина на сестра ми. Коренно различно. И — добави разгорещено Негова светлост — аз категорично възразявам срещу това Бакстър да мята саксии по моите гости. — Думите бяха изречени твърдо и сурово, тъй като лорд Емсуърт, макар и понякога малко разсеян, беше напълно наясно с древните традиции на своя славен род, що се отнасяше до гостоприемството.