Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че ме е страх за живота ми — извиках аз. — Имам още за какво да живея.
— Да, зная — отвърна той меко. — Но това са много опасни мисли. Трябва да се отърсиш от всякакви мисли, свързани с провал. Аз не мога да го постигна, но мисля, че ти можеш. Трябва да повярваш от душа и сърце, че ще успееш и ще се спасиш.
Той замълча, за да види дали го разбирам.
— Нещо друго? — запитах.
— Да — отвърна той. — Ако всичко друго ти изневери, продължавай да утвърждаваш, че Шамбала ти помага. Търси…
Той не довърши, но аз разбрах какво има предвид.
На другата сутрин вече пътувах в кабината на стар камион, свит между един овчар и четиригодишния му син. Ин бе направил точно каквото трябва. Въпреки болката си, ние се бяхме промъкнали през няколко пресечки в една стара тухлена къща, където получихме горещо ядене и легло за през нощта. Той остана до късно да говори с няколко мъже. Можех само да предположа, че мъжете са членове на тайната група на Ин, но не зададох никакви въпроси. Бяхме се събудили рано и само след минути аз се качих в кабината и стопанският камион потегли.
В момента пътувахме по неасфалтиран път, целият покрит със сняг и се качвахме на завои още по-нависоко в планината. Камоинът се тресеше и след един от завоите излязохме на място, откъдето се виждаше къде се сбогувахме с Ин. Помолих шофьора да понамали скоростта, за да го видя по-добре.
За мой ужас, цялата област долу бе пълна с военни коли и войници.
— Почакай една минута — казах аз на шофьора. — Ин може би се нуждае от помощ. Трябва да спрем.
Възрастният мъж поклати глава.
— Трябва върви! Трябва върви!
Двамата със сина му разговаряха развълнувано на тибетски, като от време на време поглеждаха към мен, сякаш знаеха нещо, което аз не знаех. Той засили камиона и ние минахме през един проход и се спуснахме надолу през планините.
Стомахът ми се сви от страх. Бях раздвоен. Не знаех какво да правя. Ами ако Ин е успял да избяга и има нужда от мен? Но от друга страна, струва ми се, че зная какво Ин би искал да направя. Той би настоявал да продължа. Опитах се да поддържам енергията си на ниво, но някаква част от мен се питаше дали всички тези приказки за врати и Шамбала няма да се окажат мит. А и дори ако бяха истина, защо аз да бъда допуснат да проникна там, а не някой друг, като Джампа, например, или лама Ригден? Нищо не разбирах.
Отърсих се от тези мисли и се опитах да съхраня енергията си, гледайки към заснежените върхове. Гледах внимателно, когато минахме през няколко малки града, сред които Дормар. Най-сетне, след като се нахранихме със студена супа и сухи домати, аз заспах продължително. Когато се пробудих, бе късен следобед и отново падаха големи снежинки, които скоро покриха пътя със свежа бяла покривка. Теренът започваше да става все по-високопланински и долавях разреждането на въздуха. В далечината се виждаше още една верига високи планини.
Това сигурно е планинската верига Кунлун, помислих си аз, онази, която Ин бе споменал. Някаква част от мене все още не вярваше, че всичко това се случва наистина. Но друга част си даваше сметка, че сега бях напълно сам, изправен пред мощното китайско присъствие с всичките му войници и атеистичен скептицизъм.
Зад нас се чуваше приглушен тътен на хеликоптер. Сърцето ми се разтуптя, но аз запазих състояние на бдителност.
Овчарят до мен като че не забелязваше заплахата и продължи да кара още трийсет минути, после се усмихна и посочи нагоре. През тежко падащия сняг видях тъмните очертания на голяма каменна постройка, въз-качена на билото на планината. Няколко от стените в лявата част бяха се срутили. Зад манастира се издигаха остри планински зъбери. Манастирът бе на три или четири етажа, макар че покривът му отдавна бе изгнил и аз дълго се оглеждах да видя дали нямаше хора или нещо, което да се движи. Не забелязах нищо. Изглеждаше напълно изоставен от дълго време.
В подножието на планината, петстотин фута под манастира камионът спря и мъжът посочи разбитата постройка. Аз се колебаех, загледан в падащия сняг. Той отново ме подкани мълчаливо с развълнуван израз на лицето.
Взех багажа, който Ин ми бе приготвил от задната част на камиона. Тръгнах да се изкачвам нагоре по хълма. Температурата леко падаше, но аз се надявах, че като имах палатка и спален чувал, няма да замръзна до смърт. Но ако се явяха войници? Наблюдавах как камионът се изгуби от погледа ми и внимателно се заслушах, но не чух нищо, освен вятъра.
Огледах се и забелязах каменни стъпала, които водеха нагоре по хълма. Тръгнах да се изкачвам по тях. След около двеста стъпки спрях и погледнах назад в посока на юг. Оттук не виждах нищо, освен бели планини на цели мили разстояние.