Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Когато приближих към манастира, установих, че е разположен не на отделен хълм, а върху голяма скална издатина, издаваща се от планината зад него. Пътеката ме изведе точно пред отвора, който навремето е бил врата, и аз предпазливо влязох. Големи, боядисани камъни лежаха разпръснати по прашния под и аз се озовах в дълъг коридор, който минаваше по протежение на цялата постройка.
Тръгнах по коридора, минавайки покрай няколко стаи, които стояха отворени от двете ми страни. Най-сетне стигнах по-широка стая, която извеждаше към задната част на манастира, фактически половината от задната й стена бе съборена и камъни, някои от които големи колкото маса, бяха срутени навън.
С крайчеца на окото си забелязах, че нещо помръдна близо до срутената стена. Застинах. Какво ли бе това? Предпазливо отидох до отвора и се огледах навън във всички посоки. Беше около стотина фута от вратата близо до отвесния планински склон. Но наоколо не се виждаше никой.
Продължавах да се оглеждам и отново с крайчеца на окото си зърнах някакво движение. Този път бе по-далеч, близо до подножието на планината. Ледени тръпки ме побиха. Какво ставаше? Какво ми се привиждаше? Искаше ми се да си взема багажа и да хукна надолу по склона, но реших да се откажа от това. Бях определено уплашен, но енергията ми бе силна.
Съсредоточих се доколкото можах в падащия сняг и тръгнах към скалите, където бях зърнал нещо да се движи. Когато стигнах до тях, нищо не забелязах. Скалистите склонове бяха насечени от вертикални прорези, сред които имаше един много голям, който първоначално изглеждаше като тясна пещера. При по-близко наблюдение, видях, че беше дълбока само няколко стъпки — твърде плитка, за да се скрие човек там, и запълнена със сняг. Огледах се наоколо да видя следи от стъпки и макар че снегът бе десет-дванадесет метра дебел, стъпки нямаше.
Сега снегът падаше по-силно и аз тръгнах обратно към манастира и намерих един ъгъл от стая, над който все още имаше някаква останка от покрив, който можеше да ме защити от снега и вятъра. Почувствах силен глад и захрусках моркови, докато извадя газовия котлон и стопля замразена зеленчукова супа, която Ин бе сложил в багажа ми.
Докато тя къкреше, аз се замислих над станалото. Само час оставаше до мръкване, а аз все още не знаех за-Що съм тук. Претърсих багажа си, но не намерих никакво фенерче. Защо ли Ин не ми беше сложил фенерче? Газовият котлон нямаше да ми свети през цялата нощ. Трябваше да намеря дърва за огън или тор за горене.
Умът ми вече бе започнал да ми прави номера. Какво ли щеше да стане, ако трябваше да прекарам цялата нощ тук в пълен мрак? Ами ако тези стари стени започнат да се срутват от вятъра?
Още щом помислих това, чух шум от срутване в другия край на манастира. Излязох в коридора и щом погледнах, един огромен камък се стовари на пода.
— Исусе! — възкликнах на глас. — Трябва да се махам оттук.
Изключих котлона и грабнах багажа и побегнах сред снега. Веднага си дадох сметка, че трябваше да си намеря подслон. Побягнах обратно към планинските скали, надявайки се, че съм пропуснал да забележа някой заслон или процеп, който да е достатъчен да пренощувам в него.
Стигнах скалите и затърсих напразно някакъв отвор. Никой от процепите не беше достатъчно дълбок. Вятърът виеше. Изведнъж огромна преспа сняг се стовари от една от скалите и падна пред краката ми. Погледнах към тоновете натрупан сняг, който обграждаше върховете на планината над мен. Ами ако има лавини? Мислено си представих, че виждам сняг, който се свлича надолу по планината.
Още щом тази мисъл ми мина през ума, чух тътен вдясно от мен. Грабнах си вещите и затичах обратно към манастира, докато въздухът направо бе разтърсен от тътена на свличащ се по склона сняг на петдесет стъпки от мен. Побягнах обратно към манастира и се свлякох на половината път от него в снега. Бях ужасен. Какво става?
При тази мисъл в съзнанието ми изникна образът на Ин. Той ми казваше: „На тези нива на енергия очакванията имат непосредствен ефект. Ще бъдеш подложен на изпитание.“
Изправих се. Разбира се! Това беше изпитанието. Аз не контролирах страховите си представи. Втурнах се към стария манастир и се вмъкнах вътре. Температурата бързо спадаше и аз разбирах, че трябва да рискувам да остана вътре в манастира. Оставих си багажа и в продължение на няколко минути си представях как камъните стоят по местата си.
Студени тръпки ме пронизаха. А сега, казах си, трябва да направя нещо по отношение на студа. Представих си как съм седнал край топъл огън. Гориво. Трябваше да намеря гориво.