Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Тя отиде до растенията, които вирееха в саксии, и приближи едно от тях до мен.
— Мисля, че трябва да отдъхнеш малко. Опитай се да приемеш енергия от тези растения. Настрой своето поле със съзнанието, че енергията на растенията се влива в теб и после поспи.
Затворих очи, следвайки нейните инструкции и само след минути се унесох.
Малко по-късно лек шум ме събуди. Жената отново стоеше пред мен. Тя седна на ръба на шезлонга.
— Какъв е този шум? — попитах аз.
— Идва някъде отвън.
— През прозореца ли?
— Това не е стъкло всъщност. Това е енергийно поле, което изглежда като стъкло, но не може да се счупи. Все още не е изнамерено в културите извън Шамбала.
— По какъв начин е създадено? Електронно ли е?
— Отчасти да, но ние трябва да участваме мислено, за да го активизираме.
Загледах се в пейзажа отвъд къщата. Имаше и други жилища, разпръснати по склоновете на хълмовете и поляните навсякъде чак до долината. Някои имаха очертани външни стени като къщата на Ани. Други бяха направени от дърво в един уникален тибетски стил. Всички се бяха сгушили ненатрапчиво сред пейзажа.
— Какви са тези къщи там с толкова различна архитектура? — попитах аз.
— Всички са създадени от енергийно поле — каза тя. — Ние не използваме дърво или метал, просто създаваме онова, което ни е необходимо, с енергийните си полета. Бях изумен и очарован.
— А това отнася ли се до вътрешната конструкция, например вода и електричество?
— Ние имаме вода, но тя се появява непосредствено от водните пари във въздуха, а полетата дават мощност на всичко останало.
Отново погледнах навън. Не можех да повярвам.
— Разкажи ми повече за това място? Колко хора живеят тук?
— Хиляди. Шамбала е много голямо пространство.
Заинтересуван, аз свалих крака от шезлонга и стъпих на пода, но почувствах силен световъртеж. Не можех нищо да видя.
Тя се изправи и протегна ръка отвъд шезлонга, за да ми подаде още малко супа.
— Изпий това и отново започни да дишаш, вдъхвайки красотата на растенията — каза тя.
Аз се подчиних и енергията ми се върна. Вдъхнах още въздух и всичко стана дори по-светло и красиво отпреди, включително Ани. Лицето й бе станало лъчисто, грееше с някаква вътрешна светлина, точно както бях виждал да изглежда лицето на Уил в някои моменти в миналото.
— Боже мой — възкликнах аз, като се огледах наоколо.
— Сега е доста по-лесно да повдигнеш енергията си тук, отколкото във външните култури — обясни тя, — защото тук всички отдават енергия на всички останали и полето е настроено на едно по-високо културно ниво.
Тя изрече фразата „по-високо културно ниво“, като наблегна на нея, сякаш в нея се криеше някакъв по-дълбок смисъл.
Не можех да откъсна очи от всичко онова, което ме заобикаляше. Всяко очертание от растенията в саксията до мен, цветовете на пода и сочнозелените дървета навън изглеждаше озарено с вътрешна светлина.
— Всичко ми се струва невероятно — промълвих аз. — Чувствам се така, сякаш съм попаднал в научнофантастичен филм.
Тя съвсем сериозно ме изгледа.
— Голяма част от научната фантастика е пророческа. Това, което виждаш, е просто прогрес. Ние сме хора като теб и сме еволюирали по същия начин, както вие от външните култури евентуално ще еволюирате, ако сами не се спъвате.
В този момент едно малко момче, около четиринадесетгодишно, връхлетя в стаята, кимна ми учтиво и каза:
— Пема отново се обади. Тя се обърна към него.
— Да, чух. Ще ни донесеш ли саката и едно сако за нашия гост?
Не можех да откъсна очи от момчето. Поведението му изглеждаше на по-голямо, отколкото то изглеждаше и видът му ми беше някак познат. Напомняше ми някого, но не можех да си спомня кой.
— Можеш ли да дойдеш с нас? — прекъсна Ани съзерцанието ми. — Може да се окаже от значение да наблюдаваш това, което ще стане.
— Къде отивате? — попитах аз.
— До къщата на съседите. Трябва просто да проверя какво става. Тя мисли, че е заченала дете преди няколко дни и иска аз да проверя дали е така.
— Ти лекар ли си?
— Всъщност нямаме лекари тук, защото не боледуваме от болестите, които са ти познати. Научили сме се да поддържаме енергията си над това равнище. Аз помагам на хората да наблюдават себе си и да разгръщат енергията си, а след това да я поддържат на това ниво.
— А защо смяташ, че е важно аз да видя това?
— Защото си се озовал тук в този момент — тя погледна към мен, сякаш бях с твърде плътна енергия. — Непременно трябва да разбереш процеса на синхронност.
Момчето се обърна и аз му се представих. Неговото име бе Таши. Той ми подаде едно яркосиньо сако. То изглеждаше като обикновена канадка, само дето имаше ръбове. Всъщност обаче те не бяха шити. Изглежда, че парчетата на тъканта просто бяха пресирани едно с друго и колкото и учудващо да бе, сакото ми се стори сякаш от памук. Беше съвсем леко.