Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Аз съм — чух някакъв глас. Веднага разпознах Ин.
Втурнах се в алеята и го намерих, облегнал се на една тухлена стена.
— Как разбра къде се намирам? — попитах аз.
— Не съм разбирал — отвърна той. — Само се досещах.
Той се смъкна по стената и седна на земята. Забелязах, че канадката му е прогорена на гърба. Помръдна ръка и видях кръв на рамото му.
— Ранен си! — възкликнах. — Какво е станало?
— Не е тежко. Пуснаха бомба и аз изхвръкнах от джипа и се ударих в скалите. Успях да им се изплъзна, преди да се приземят. Видях ги, когато те заловиха и вкараха в камионетка, която се отправи в тази посока. Предположих, че ако се измъкнеш, ще тръгнеш към най-големия хотел. Какво стана?
Разказах на Ин за това как се бях озовал в китайската къща и полковник Чанг ме разпитваше, след което ме пусна.
— Защо ме изхвърли от джипа? — попитах.
— Казах ти и преди — отвърна Ин. — Не мога да контролирам изпълнените си със страх очаквания. Омразата ми към китайците е твърде голяма. Те могат да ме проследят. — Той млъкна. — Защо те пуснаха?
— Не зная — отвърнах.
Ин помръдна и лицето му се сви от болка.
— Сигурно защото Чанг е усетил, че и теб може да проследи.
Аз кимнах. Възможно ли е да е истина?
— Той не разбира този механизъм — продължи Ин, — но когато ти очакваш, че войниците ще те проследят, твоите очаквания действително внушават на неговото его мисълта да те открие. Той сигурно си мисли, че това е резултат на вътрешната му сила.
Той упорито се вгледа в мен.
— Трябва да си вземеш поука от моя проблем. Налага се да овладееш мислите си.
Ин продължително ме изгледа, след което, държейки ръката си, ме поведе към алеята през тясната просека между две сгради, докато стигнахме нещо, което приличаше на изоставена постройка.
— Трябва да ти намерим лекар — казах аз.
— Не! — категорично заяви Ин. — Чуй ме. Всичко с мен ще бъде наред. Има хора, които могат да ми помогнат. Но аз не мога да дойда с теб при развалините на стария манастир; ще трябва сам да отидеш там.
Аз извърнах глава, обхванат от страх.
— Струва ми се, че не съм способен на това. Ин ме погледна възмутен.
— Трябва да овладееш своя страх, да си възвърнеш отстраненото отношение към резултата. Необходим си, за да помогнеш да се открие Шамбала. Длъжен си да продължиш.
Той направи усилие да се изправи и направи мъчителна гримаса, докато се приближаваше към мен.
— Не резбираш ли, че тибетският народ много е изстрадал? Но чака търпеливо деня, когато Шамбала ще стане позната на целия свят.
Той присви очи, когато погледът му срещна моя.
— Помисли за това колко много хора ни помогнаха, за да стигнем дотук. Мнозина рискуваха всичко. Някои може би са в затвора или са убити.
Аз вдигнах ръка и му я показах. Тя трепереше.
— Погледни ме. Та аз едва се движа. Ин ме прониза с поглед.
— Не допускаш ли, че и баща ти е бил уплашен, когато е изскочил от приземяващия се самолет край бреговете на франция във Втората световна война? Както са били уплашени и всички останали? Но той е направил каквото трябва! Какво щеше да стане, ако не беше го направил? Ако и останалите се бяха отказали? Войната можеше да бъде загубена. Свободата на всички можеше да бъде загубена.
Ние в Тибет сме загубили свободата си, но онова, което става сега, не се отнася само до Тибет. То не се отнася само до теб и мен. То трябва да се случи в памет на всички жертви, които много поколения преди нас са давали. Поредната стъпка в еволюцията на човечеството, която трябва да се направи, е да се разбере Шамбала, да се научим да използваме молитвеното поле. Това е великата задача на нашето поколение. Ако не успеем, с това предаваме всички, които са били преди нас.
Ин направи гримаса от болка и обърна лице настрани. Сълзи капеха от очите му.
— И аз щях да дойда, ако можех — добави той. — Но сега мисля, че ти си единственият ни шанс.
Чу се шум на камиони и покрай нас преминаха два камиона, превозващи военни части.
— Не зная накъде да тръгна — казах аз.
— Старият манастир не е далеч — отвърна Ин. — То е на един ден път оттук. Мога да намеря някой, който да те отведе.
— Ами там какво да правя? Нали каза преди, че ще бъда подложен на изпитание. Какво имаше предвид?
— За да се промъкнеш през вратата, трябва да пропуснеш напълно Божествената енергия да протича през теб и да изградиш и настроиш полето си така, както вече знаеш. Помни, че това поле се излъчва от теб и влияе върху онова, което става. Но най-важното, контролирай страховите си представи и бъди отстранен. Ти продължаваш да изпитваш страх от определени резултати. Страх те е да не изгубиш живота си.