Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Но колко голяма трябва да бъде нашата вяра, за да достигнем такова ниво на недосегаемост? — попитах аз.
— Трябва да постигнем вяра, която се доближава до вярата на живеещите в Шамбала — отвърна Ин.
— Разбираш ли как всичко е свързано? Ако сме изпълнени с молитвено очакване в настоящия момент, което е достатъчно силно, ние активизираме процесите на синхронност и издигаме съзнанието и на другите, така че синхронността започва активно да се изявява и в техния живот. По този начин енергията се поддържа на доста високо ниво, а междувременно винаги съществуват и дакините…
Той бързо отмахна поглед от мен, очевидно ужасен, че е споменал отново за тези същества.
— Какво отношение имат дакините? Той запази мълчание.
— Ин — настоях аз, — трябва да ми кажеш какво имаш предвид, каква роля имат дакините във всичко това?
Най-сетне той си пое дълбоко дъх и каза:
— Споделям с теб само онова, което аз самият разбирам. Легендите твърдят, че дакините са същества, познати само на живеещите в Шамбала, а ние трябва да бъдем много предпазливи по отношение на тях. Не мога да ти кажа нищо повече.
Погледнах към него много ядосан.
— Добре, ще трябва по-късно да разберем това, нали, когато стигнем Шамбала?
Той ме изгледа с голяма тъга.
— Вече ти казах, че съм имал прекалено много опит с китайската полиция. Омразата и гневът ми подриват моята енергия. Ако в някакъв момент забележа, че те дърпам назад, ще трябва да те напусна и на теб ще ти се наложи да продължиш сам.
Изгледах го. Не исках изобщо дори да помисля за подобна идея.
— Само запомни онова, което ти казах, — продължи той — за необходимостта да се отстраниш от резултата и да вярваш, че си закрилян и воден, за да не изпаднеш в беда.
Той помълча известно време и запали джипа. Ние потеглихме в снега, навявай от вятъра.
— Можеш да бъдеш сигурен, че вярата ти ще бъде подложена на изпитание — каза той накрая.
6
ПРЕХОДЪТ
След като пътувахме на север в продължение на четиридесет минути, Ин свърна по един разнебитен страничен път и се насочи към планинската верига, която отстоеше на двайсет-трийсет мили от нас. Снегът продължаваше да става все по-силен. Освен шума на двигателя, постепенно започна да се надига някакъв тътен, в началото слаб, но после все по-усилващ се.
Ние с Ин се спогледахме, когато най-сетне разбрахме какъв е този звук.
— Хеликоптери — извика Ин и свърна с джипа встрани от пътя, като мина между няколко скали. Джипът целият се разтресе.
— Знаех си аз. Имат начин да летят и в такова време.
— Какво искаш да кажеш с това „знаех си аз“? Шумът се надигаше точно над главите ни. На мен ми се стори, че чувам два хеликоптера. Единият кръжеше направо над нас.
— Моя е грешката — извика Ин, заглушавайки шума от хеликоптера. — Ти трябва веднага да излезеш! Още сега!
— Какво? — извиках аз. — Да не би да си полудял? Къде мога да отида?
Той ми изкрещя в ухото:
— Не забравяй да бъдеш през цялото време буден.
Чуваш ли ме? Върви все на северозапад към Дормар! Трябва да стигнеш до Кунлунските планини!
С рязко движение той отвори вратата и ме изтласка навън.
Паднах на краката си, след което се превъртях няколко пъти и се ударих в една преспа. Седнах и се опитах да зърна накъде отиде джипът, но той вече се беше доста отдалечил и снегът, духан от вятъра, го скри от погледа ми. Обзе ме откровен ужас.
В този момент вниманието ми бе привлечено от нещо, което се движеше вдясно от мен. През снега успях да различа силуета на висок мъж на около десет фута разстояние. Той бе облечен в черни кожени панталони и наметка от овча кожа с калпак. Бе застанал неподвижен и напрегнато ме гледаше, но лицето му бе отчасти покрито с вълнен шал. Очите му ми се сториха познати. Откъде ли? След още няколко секунди той вдигна поглед към хеликоптера, който правеше поредната си обиколка над главите ни, и изчезна.
Съвсем неочаквано три-четири ужасни експлозии избухнаха в посоката, в която бе потеглил джипът, като целият ме обсипаха с камънаци и сняг, а въздухът бе изпълнен със задушаващ дим. Аз се изправих и на пресекулки тръгнах да се отдалеча от мястото, но в същото време няколко по-слаби експлозии отекнаха наоколо ми. Взривеният въздух се изпълни с противен газ, зави ми се свят.
Някаква музика достигна до мен, преди напълно да дойда в съзнание. Беше класически китайски композитор, когото бях слушал и преди. Мигновено се пробудих и осъзнах, че се намирам в изискана спалня в китайски стил. Седнах на богато украсеното легло и махнах копринените завивки. Бях облечен само в една болнична нощница и очевидно ме бяха окъпали. Стаята беше двайсет на двайсет фута и на всяка от облицованите с ламперия стени имаше различни фрески. Една китайка надничаше през пролуката на вратата.