Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— ... Е, какво мислиш, мила?
— Мм, не знам. Пренасях телефона в другата стая, както ти съобщих — казах аз.
— А! Значи не си чула нищо?
— е.
Кратка пауза.
— Здравей, миличка, можеш ли да отгатнеш?
Понякога си мисля, че майка ми е част от съвременния свят, а понякога ми се струва, че е на милиони километри оттук. Както когато ми оставя съобщение на телефонния секретар, гласящо само — много високо и отчетливо: „Тук майката на Бриджет Джоунс.“
— Ало? Здравей, миличка, можеш ли да отгатнеш? — потрети тя.
— Какво? — примирих се аз.
— На двайсет и девети юли Уна и Джефри организират градински карнавал у тях на тема „Викарии и уличници“. Не мислиш ли, че е забавно! Уличници и Викарии! Представи си само!
Упорито се опитах, като отблъсвах образа на Уна Аркънбери с високи ботуши, мрежест чорапогащник и изрязан в центъра сутиен. Организирането на такова събитие от шейсетгодишни дъртофелници ми се стори противоестествено и неморално.
— Във всеки случай решихме, че ще е супер, ако ти и... — свенлива, многозначителна пауза — ...Даниел дойдете. Всички умираме да го видим.
Сърцето ми спря при мисълта как връзката ми с Даниел се подлага на дисекция в най-щателни и интимни детайли на обядите на „Спасителна лодка“ в Нортхампшир.
— Не мисля, че Даниел си пада... — Точно когато произнесох тези думи, столът, на който, кой знае защо, балансирах на колене, докато се бях навела над масата, падна с трясък.
Когато възстанових притежанието на слушалката, майка ми продължаваше да говори.
— Да, супер. Положително и Марк Дарси ще е там с някого, тъй че...
— Какво става? — Даниел стоеше чисто гол на прага. — С кого разговаряш?
— С майка ми — отчаяно прошепнах аз с ъгълчето на устата си.
— Дай на мен — нареди той и ми взе слушалката. Харесвам го, когато е властен, без да е груб.
— Госпожо Джоунс — заговори той с най-чаровния си глас. — Даниел е на телефона.
Направо я чух как запърха.
— Тази прекрасна неделна утрин е твърде ранна за телефонни разговори. Да, денят е наистина прекрасен. Какво можем да направим за вас?
Не спираше да ме гледа, докато тя дърдори няколко секунди, после се върна към слушалката.
— Да, това е прекрасно. Ще си го запиша в календара за двайсет и девети и ще си потърся свещеническата яка. А сега най-добре е да се върнем в креватите и да се опитаме да си доспим. Вече можете да се оправяте сама. Чао. Да. Чао — изрече твърдо и остави слушалката.
— Виждаш ли — самодоволно заяви той, — нужна й е само желязна ръка.
22 юли, събота
56 кг (хммм, трябва да сваля половин килограм), алкохолни единици 2, цигари 7, калории 1562.
Всъщност наистина се вълнувам приятно, че Даниел ще дойде с мен на карнавала „Уличници и викарии“ следващата събота. Ще бъде толкова хубаво веднъж да не трябва да шофирам сама, да пристигна сама и да се изправя срещу цялата оная инквизиция защо си нямам гадже. Ще бъде страхотен горещ ден. Може дори да успеем да направим кратко пътуване и да отседнем в някоя кръчма (или хотел без телевизор в стаята). Очаквам с нетърпение Даниел да се запознае с татко. Надявам се, че ще го хареса.
2 ч. през нощта. Събудих се, потънала в сълзи от отвратителния сън, който отдавна ме преследва — че съм на урок по френски за напреднали и когато прелиствам учебника, разбирам, че съм забравила да преговоря урока и съм облечена само по престилчица и отчаяно се мъча да я увия около себе си, за да не забележи госпожица Шигнъл, че съм без гащи. Очаквах поне малко съчувствие от страна на Даниел. Знам, че винаги е отзивчив по повод страховете накъде отива кариерата ми, но той само запали цигара и ме накара да повторя частта за домашната престилчица.
— Лесно ти е да се фукаш с твоя проклет Кеймбридж — прошепнах, подсмърчайки, аз. — Никога няма да забравя момента, когато погледнах таблото и видях, че по френски имам тройка и заради това не мога да отида в Манчестър. Това промени насоката на целия ми живот.
— Бридж, трябва да благодариш на щастливата си звезда — каза той, излегнат по гръб и духащ дим към тавана. — Вероятно щеше да се омъжиш за някакъв тъпанар и да прекараш остатъка от живота си в чистене на клетката с домашното канарче. Пък и... — започна да се смее — ... няма нищо лошо да си с диплома от... от... (беше му толкова забавно, че едва говореше)... Бангор.
— Край, дотук! Ще спя на дивана — креснах аз и скочих от леглото.
— Стига, Бридж, не ставай такава — каза той и ме дръпна обратно. — Знаеш, че те мисля за... интелектуален великан. Трябва само да се научиш да тълкуваш сънища.
— Е, и какво значи този сън? — намусено попитах аз. — Че не съм постигнала интелектуалния си потенциал?