По закона на сърцето

Тя облече риза и панталони, среса косата си и му стопли вода, точно когато той приключи и простря кожата да съхне до огъня. Докато се къпеше, тя навлече палтото и шапката му и излезе навън да загребе още малко сняг. Беше повече от благодарна да глътне малко чист въздух.

Вятърът се бе усилил. Джаред вероятно бе прав, че се задава нова буря. Това означаваше, че незнайно колко време ще останат заложници на зимата. Виктория отправи тревожен поглед към небето и побърза да се прибере вътре.

Джаред се бършеше, когато тя изпразни последното ведро сняг.

— Как е времето?

— Отвратително.

— Ами тогава не ни остава нищо друго, освен да забравим за останалия свят, и да се отдадем на нашите малки радости — подхвърли той е усмивка.

Тя остави ведрото и го погледна. Бе опознала това тяло, знаеше как ухае, какво е на вкус… Той се възбуди само от погледа й, но тревогите я бяха направили нервна и явно не бе в настроение за интимности. Джаред се протегна, хвана ръката й и я притегли към себе си.

— Джаред, не мислиш ли, че е грешка да използваме секса като прикритие? Не можем да избягаме от реалността.

— Нима така възприемаш нещата?

Тя склони глава на гърдите му.

— Не знам какво да мисля.

Той захвърли шапката й настрани и прокара пръсти през косата й.

— Какво те тревожи?

— Може и да преувеличавам опасността, но неизвестността ме измъчва. Нима не си даваш сметка, че не знаем дали Стив Парнъл е жив, дали ни търсят, не знаем какво ни очаква… Не знаем дори как ще прекараме Коледа!

Той замълча, преди да отговори.

— Искаш ли елха? Мога да намеря. Ще направим играчки. Е, ще минем без лампички.

Тя оцени опита му да разсее тревогите й.

— Ами останалите неща?

— Имаш предвид подаръците, коледните песни и самия дядо Коледа ли?

— Не, глупчо, имам предвид другите неща.

— Нека да се заемем първо с Коледа, а за всичко останало ще мислим после.

Джаред не искаше да избързват. И с право, след като не бяха наясно какво става в Едгър и не можеха да се намесят, нито да си отговорят на някои въпроси.

— Как можеш да си толкова спокоен при такова кризисно положение? — с отчаяние възкликна тя.

— Кризисно положение ли казваш?

— А ти как го наричаш? Не сме на летен лагер!

Той обхвана лицето й в длани и я погледна в очите.

— Нека да хапнем по една хубава пържола за вечеря и да се опитаме да не мислим какво ни очаква. Да се насладим на мига и да бъдем щастливи.

— Ти постоянно заобикаляш проблема! Не осъзнаваш ли сериозността на нещата? Щом стане трудно, и бягаш! Направил си го на осемнайсет, но сега си възрастен човек. Няма ли най-сетне да се изправиш лице в лице с живота?

Той сведе очи и Виктория видя, че го е наранила.