Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Не, а и въобще не искам да знам.
— Е, доста се говори за залавянето на крадците, естествено, но хората са далеч по-заинтересувани от твоето положение.
Хариет простена.
— Мога да си го представя.
— Казват, че историята се повтаря — довери й Фелисити с жизнерадостен драматизъм. — Твърдят, че Звяра от Блекторн Хол е съблазнил още една млада, невинна дъщеря на енорийски пастор, която скоро ще разбере, че е изоставена.
Хариет се намръщи.
— Знаят ли, че Сейнт Джъстин и аз сме сгодени?
— Разбира се, че знаят. Просто не вярват, че ще се ожените. Убедени са, че ще споделиш участта на горкичката Диъдри.
— Глупости — Хариет взе перото си и отново се залови за работа. — Единственото нещо при това нещастно стечение на обстоятелствата, за което съм абсолютно сигурна е, че ще се оженим. И самият дявол не може да спре Сейнт Джъстин да стори онова, което му повелява честта.
— Да се надяваме, че е така. Ако не го направи, ще е ужасно неприятно.
Още преди Хариет да успее да отговори, откъм двора се чу тропотът на конски копита, Фелисити скочи на крака и се приближи към прозореца.
— Сейнт Джъстин — провъзгласи тя. — Господи, къде ги намира тия коне? Та те са истински чудовища! Чудя се този път за какво ли е дошъл? Изглежда много мрачен.
— Това нищо не означава. Той винаги си изглежда така.
Фелисити се обърна рязко, като огледа сестра си от глава до пети.
— Най-малкото, което би трябвало да сториш, е да свалиш тази ужасна престилка и да си пооправиш шапчицата. Побързай, Хариет. Скоро ще ставаш виконтеса. Трябва да се научиш да се обличаш, както подобава.
— Не мисля, че Сейнт Джъстин забелязва как се обличам — въпреки думите си, Хариет послушно махна престилката и се засуети с косата си.
Гласът на госпожа Стоун прозвуча силно от коридора.
— Ще съобщя на госпожица Поумрой, че сте дошли да я посетите, сър.
— Не си правете труда. Бързам. Сам ще й съобщя.
Хариет се обърна към вратата на кабинета в мига, в който се отвори. Тя се усмихна очарователно.
— Добро утро, милорд. Не ви очаквахме.
— Знам — Гидиън не отвърна на усмивката й.
Беше облечен в дрехи за езда и Фелисити бе напълно права за изражението му. Той изглеждаше мрачен. Дори по-мрачен от обикновено. — Съжалявам, Хариет, но трябваше или сам да дойда тук, без да предупредя, или да изпратя съобщение по друг човек. Исках лично да ти го съобщя.
Хариет го огледа с нарастващо безпокойство.
— Какво има, милорд? Нещо не е наред ли?
— Получих съобщение, че състоянието на баща ми се е влошило. Изпратил ми е бележка да отида при него. Затова веднага тръгвам за имението Хардкасъл. Не зная кога ще мога да се върна.
Хариет скочи на крака и се приближи бързо до него, за да го докосне съчувствено по рамото.
— О, Гидиън, толкова съжалявам. Надявам се да се оправи.
Изражението на Гидиън ни най-малко не се смекчи.
— Обикновено се оправя веднага щом пристигна. Не за пръв път ме викат на смъртното му ложе. Но човек никога не знае кога ще е наистина, затова трябва да тръгвам.
— Разбирам.
— Ще ти оставя адреса си в Хампшир — той свали едната си кожена ръкавица и се приближи към бюрото й. Взе перото и надраска няколко реда върху листа, на който Хариет смяташе да рисува зъба.
Когато свърши, той се изправи, сгъна листа и го мушна в ръката й. Погледите им се срещнаха в безмълвно разбирателство.
— Ще ми пишеш веднага, щом разбереш нещо, което и аз трябва да знам, разбираш ли?
Тя преглътна с неудобство, защото й бе съвсем ясно какво има предвид той. Да му пише веднага, ако разбере, че е бременна.
— Да, милорд. Ще ви уведомя на всяка цена.
— Чудесно. Тогава аз тръгвам — той сложи отново ръкавицата си и обви ръце около раменете й. След това я притегли към себе си и я целуна с някаква груба припряност.
С ъгълчето на окото си Хариет зърна как Фелисити ги наблюдава смаяна. Знаеше какво си мисли сестра й. Добре възпитаните господа никога не целуват дамите пред други хора. Това бе просто още една проява на скандалното поведение на Звяра от Блекторн Хол.
Преди Хариет дори да понечи да реагира по някакъв начин, Гидиън я пусна и с решителни крачки излезе от кабинета. Миг по-късно външната врата се затвори и по пътя се чу тропота на конските копита.
Фелисити бе зяпнала Хариет с ококорени, любопитни очи.
— Мили боже! Така ли те целуваше и когато те съблазни? Трябва да призная, изглежда доста вълнуващо.
Хариет се отпусна на стола си.
— Фелисити, ако изречеш дори само още една думичка за онази нощ, кълна се, ще те удуша. Препоръчвам ти много да внимаваш. Сега, когато вече нямаш намерение да се омъжиш както подобава, съвсем не си толкова ценна за семейството, колкото преди.