Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Мисля, че ще е от полза, ако поразпитаме Крейн и другите двама, които заловихме снощи — отвърна Гидиън.
— Аз ще се заема с това — рече Добс, като потри ръце. — Колкото повече, толкоз по-весело. Ще ви призная, че този случай ще стори чудеса с репутацията ми на професионалист. Всички ще се избиват да наемат някой си Дж. Уилям Добс.
— Сигурно — Гидиън се обърна към Аул. — Докато отида с Добс до магистрата, за да се заемем с разпитите, ти ще се върнеш в Блекторн Хол и ще наредиш на прислужника ми да ми приготви дрехи за следобедното ми посещение в енорийската къща. Искам лично да се увериш, че всичко е както трябва, Аул. Ще правя предложение за брак и трябва да създам добро впечатление.
— Значи искате да сте облечен в черно, милорд. Както и ако отивахте на погребение.
Ефи си наля още една чаша чай. Това бе четвъртата, броено от момента, когато Хариет слезе при тях след горещата вана. Фелисити крачеше напред-назад покрай прозореца на приемната, а по лицето й бе изписано изключително сериозно изражение. Госпожа Стоун за пореден път бе свестена, след като бе паднала на пода като мъртва при вида на завърналата се Хариет. Веднага щом я бяха изправили на крака, тя бе дръпнала завесите, сякаш в къщата имаше смърт.
Един висок часовник тиктакаше печално, като отмерваше безвъзвратно приближаването на три часа. С всяко лекичко поместване на стрелките му Ефи сякаш потъваше още по-дълбоко в унинието си. Най-общо казано, в къщата се бе възцарила атмосфера на мрачна безнадеждност.
Според Хариет, това вече започваше да прелива чашата. Отначало се беше почувствала ужасно виновна, задето бе разстроила така всички. Но сега отчаянието, обзело околните, започваше да й лази по нервите.
— Не мога да разбера защо се държите така, сякаш съм умряла в онази пещера — промърмори Хариет, като наля чаша чай и за себе си.
Тъй като не беше много наясно каква точно трябва да е роклята ти, когато ще получаваш предложение за брак от страна на един виконт, тя бе избрала най-новата си рокля. Роклята беше от муселин, който поначало беше бял, но Хариет наскоро го бе пребоядисала в жълто, защото платът бе започнал своеволно да придобива именно този цвят. Дългите й ръкави бяха набрани при китките, а деколтето бе запълнено със скромна надиплена риза. Върху непокорната си коса Хариет бе забола с фиби една свежа бяла дантелена шапчица. Винаги се чувстваше някак недооблечена без шапчица.
Когато се огледа в огледалото, тя реши, че изглежда точно както си е изглеждала винаги. Всъщност, ужасно обикновена. Човек би предположил, че след онова, което се случи снощи, тя ще изглежда някак различна. Може би по-вълнуваща и интересна. Щеше да й е страшно забавно, ако се бе превърнала в мистериозна жена. А вместо това тя си изглеждаше просто като грозноватичката Хариет.
— Слава богу, че не умря — рече Фелисити. — Честно, Хариет, така и не успях да разбера как можеш да влизаш в тези пещери, да не говорим пък как си прекарала цяла нощ в една от тях. Сигурно е било ужасно!
— О, не беше чак ужасно, просто страшно неудобно. Пък и нямах друг избор — Хариет отпи от чая си. — Всичко това беше просто една лоша случайност. Искам пак да ви напомня този факт.
— Всичко това си е направо бедствие — заяви мрачно Ефи. — Един бог знае какво ще се случи сега.
— Ще се случи това, че в най-скоро време ще се окажа сгодена — въздъхна Хариет.
— И то за човек, който ще стане граф — отбеляза Фелисити с обичайния си прагматизъм. — Мен ако питате, това съвсем не е лоша участ.
— Нямаше да е лоша, ако той се жени за мен, защото е безумно, безнадеждно, страстно влюбен — каза Хариет. — Проблемът е там, че той ще се ожени за мен, защото така повелява честта му.
— И точно така трябва да направи — строго рече Ефи. — Той напълно съсипа репутацията ти.
Хариет се намръщи.
— Ни най-малко не се чувствам съсипана.
Госпожа Стоун влезе в стаята с тежка походка, с още един чайник в ръка, и изгледа малката групичка. Видът й бе като на човек, който смята да се произнесе по съдбовен въпрос.
— Няма да има нито годеж, нито сватба. Помнете ми думите. Ще видите. Звяра от Блекторн Хол се е позабавлявал с госпожица Хариет и сега ще я захвърли като боклук.
— Бог да ни е на помощ! — проплака Ефи, като се облегна на стола см, стиснала в скута си мократа си кърпичка.
Хариет свъси вежди.
— Внимавайте, госпожо Стоун. Бих предпочела да не ме наричате боклук. Помнете, че все пак съм ви работодател.
— Нищо лично, госпожице Хариет — госпожа Стоун остави троснато подноса с чай на масата. — Просто знам що за подлец е Звяра. Вече веднъж съм преживяла всичко това. Получил е, каквото е искал. Сигурно вече е далеч, далеч от тук.