Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Но може би все пак имаше извинение за романтичните си мисли. В края на краищата тя бе една влюбена жена.
Вече от два дни Хариет бе наясно с това. Всъщност, знаеше го още преди Гидиън да я люби. Но онова, което разкъсваше сърцето й и я караше да се чувства ужасно зле, бе мисълта, че Гидиън ще се ожени за нея само заради честта си.
Хариет знаеше, че няма начин да го разубеди от намерението му да се оженят. Честта му беше наранена прекалено жестоко преди години. Той нямаше да позволи това да се случи отново, особено при подобни обстоятелства. Гордостта му бе като отворена рана. Той беше готов да нападне всеки и всичко, което я заплаши.
Хариет взе лампата си и бавно излезе от пещерата, в която бе разбрала, че любовта съвсем не е толкова проста и сладка, колкото си я бе представяла.
Беше толкова по-лесно да разгадаваш тайни, заключени в камъка, какъвто бе нейния прекрасен зъб, отколкото да разбереш сложната природа на мъж като Гидиън, реши най-сетне тя. Трябваше просто да го приеме такъв, какъвто си е, и да го обича.
Той бе прекалено горд, за да обясни себе си или за да моли да бъде разбран.
Фелисити нахълта в кабинета й, тъкмо когато Хариет се канеше да започне скицата на зъба, намерен в пещерата.
— Ето къде си била. Знаех си, че ще те намеря точно тук — Фелисити затвори вратата зад гърба си и седна. — Как можеш да се занимаваш с тия ужасни стари вкаменелости при цялото вълнение тези дни?
Хариет вдигна поглед.
— Да ти кажа честно, напоследък работата за мен е нещо като убежище от всичко това.
— Ха! Ако бях на твое място, щях да съм прекалено заета да приготвям чеиза си. Само си помисли, Хариет, та ти ще станеш графиня!
— Виконтеса.
— О, добре де, на първо време — виконтеса. Но някой ден, когато бащата на Сейнт Джъстин почине, ти ще станеш графиня Хардкасъл. Само си представи! Разбираш ли колко ще промени живота ми това?
Хариет повдигна вежди.
— Твоя живот?
— Ами да, разбира се. Вече няма да настоявате чак толкова да се омъжа за богат съпруг. Ако отида в Лондон, ще мога просто да се забавлявам, вместо да се тревожа как да уловя някоя подходяща партия. Какво облекчение!
Хариет остави перото си и се облегна на стола.
— Не знаех, че се чувстваш принудена да го сториш, Фелисити.
— Разбира се, че бях принудена. Знаех, че вие с леля Ефи разчитате на мен да си намеря подходяща партия и така да си осигуря бъдещето — Фелисити се усмихна щастливо. — И разбира се, щях да изпълня дълга си, ако се налагаше. В края на краищата, не исках да съм ви в тежест. Но сега съм свободна.
Хариет разтри слепоочията си.
— Прости ми. Никога не се бях замислила как ли си се чувствала ти, когато крояхме планове за бъдещето ти. Просто предположих, че ако те заведем в Лондон, ще привлечеш около себе си толкова много отлични ухажори и ще можеш да се влюбиш в един от тях.
— Много ме съмнява, че любовта върви в комплект с практичността — сухо отвърна Фелисити.
— Сигурно си права. Само виж в какво положение се намирам самата аз.
— Че какво му е лошото на положението ти? Мен ако питаш, вижда ми се доста приятно. Ти страшно харесваш Сейнт Джъстин. Не можеш да го отречеш. Виждала съм изражението ти, когато говориш за него.
— Наистина страшно го харесвам — промълви Хариет, като си мислеше, че харесвал е твърде слаба дума за онова, което в действителност изпитваше към Гидиън. — Но не можеш да отречеш, че той ми предлага да се оженим само защото честта му го изисква.
Фелисити се намръщи.
— За бога, Хариет. Разбира се, че трябва непременно да се ожени за теб, въпреки че госпожа Стоун все още предрича, че няма да го стори. В края на краищата ти беше обезчестена! — тя направи многозначителна пауза. — Беше, нали? Не че действителните факти имат значение, както твърди леля Ефи. Външният вид на нещата е най-важен.
Хариет присви очи и изгледа сестра си.
— Как ли си успяла да пораснеш, без да развиеш никакво чувство за такт, скъпа сестро?
— Предполагам, това има нещо общо с факта, че точно ти си ми сестра и, поне досега, винаги си била съвсем пряма и откровена за всичко. Както леля Ефи постоянно ни напомня, нямаш изискани обноски.
Хариет кимна с мрачно примирение.
— Знаех, че някак все аз ще се окажа виновна. Всичко, което се случва напоследък, явно е по моя вина.
— Охо, вече се самосъжаляваме, а?
— Да — промърмори Хариет. — Ако искаш да знаеш, наистина малко ме е жал за мен.
— Ако бях на твое място, моя скъпа обезчестена сестро, щях да благодаря на звездите, че мъжът, който ме е обезчестил, ми е предложил брак. Знаеш ли какво разправят в селото?