Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Красавицата и звярът
Красавицата и звярът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Красавицата и звярът

Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:

Англия, времената на най-голямото величие на Британската империя…
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 134
Перейти на страницу:

Фелисити се разкикоти.

— Ще го имам предвид. Както и да е, имаш страхотен късмет, че леля Ефи не видя тази прощална целувка.

В този миг вратата на кабинета отново се отвори и в стаята влетя Ефи с очи, които недвусмислено издаваха колко е шокирана.

— Какво е това? — властно попита тя. — Сейнт Джъстин е идвал тук? Госпожа Стоун твърди, че е дошъл, за да ти каже, че те изоставя.

Хариет въздъхна.

— Успокой се, лельо Ефи. Той отива при баща си, който може би вече е на смъртния си одър.

— Но годежът ви още не е официално обявен! Още не е изпратил съобщения до вестниците за това.

— Когато се върне, ще има предостатъчно време за формалностите — тихо отвърна Хариет.

Госпожа Стоун се появи на вратата с ужасно заплашителен вид. Очите й блестяха тържествуващо.

— Той няма да се върне — прошепна тя с гробовен глас. — Знаех, че това ще се случи. Казах ви, че така ще стане. Но не искахте да се вслушате в предупрежденията ми. И ето че той замина. Повече няма да го видите. Горкичката госпожица Поумрой е изоставена на горчивата си участ.

Хариет погледна икономката разтревожено.

— Госпожо Стоун, да не сте посмели отново да припадате! Въобще не съм в настроение за подобно нещо.

Но вече бе прекалено късно. Госпожа Стоун подбели очи и рухна на пода.

Писмото от леля Аделаида пристигна на следващата сутрин. Ефи го отвори на закуска и го прочете на глас на Фелисити и Хариет, като с всеки ред вълнението й видимо нарастваше.

Скъпа сестро и мили мои племенници,

С радост ви уведомявам, че вече приключих както с траура, така и с адвокатите. Най-сетне състоянието, което стиснатият ми съпруг успя да натрупа, е в мои ръце и смятам отсега нататък да го харча както намеря за добре. Милостивият бог знае, че съм заслужила и последното пени от него.

Наех къща в Лондон за остатъка от сезона и искам и вие трите незабавно да се присъедините към мен. Не губете нито минута, тъй като сезонът скоро ще е в разгара си. Не взимайте със себе си нищо. Ще осигурим нов гардероб за всяка от вас.

Написах ново завещание, което гласи, че Хариет и Фелисити ще получат значително наследство, когато се омъжат. В допълнение към това, каквото остане от богатството ми, ако не успея да го изхарча, преди да напусна този свят, ще остане за моите две чудесни племенници.

Ваша Аделаида.

Ефи вдигна очи към небето и притисна писмото към гърдите си.

— Спасени сме! Молитвите ми бяха чути.

— Милата стара леля Ади — каза Фелисити. — Търпеливо понасяше всичко и ето, че най-сетне се добра до парите му. Еха, чудесно ще си изкараме! Кога тръгваме?

— Веднага — припряно рече Ефи. — Няма да губим нито секунда. Само си представете! Вече и двете сте наследници.

— Не съвсем — отбеляза Хариет. — Леля Ади казва, че ще се опита да похарчи колкото може от богатството си. Кой знае колко ще остане?

— Никой в Лондон няма да се сети за това — съвсем практично отвърна Ефи. — Всичко, което ще знае висшето общество ще е, че и двете ще получите значителен дял. Само това има значение — тя хвърли бърз поглед към часовника. — Ще изпратя госпожа Стоун до селото, за да ни запази места за пощенската кола. Трябва веднага да започнем да си стягаме багажа. Искам и двете да сте готови да тръгнем утре рано сутринта.

— Един момент, моля, лельо Ефи — Хариет остави лъжицата си. — Това е наистина златна възможност за Фелисити, но няма нужда и аз да ходя в Лондон. Нито пък искам. Тъкмо започвам да работя по едно изключително интересно ново откритие. Засега съм извадила оттам само един зъб, но имам основание да се надявам, че ще извадя и още части от това странно създание.

Ефи остави кафето си, а в синьозелените й очи се четеше някаква изненадваща решителност.

— Ти ще дойдеш с нас, Хариет, и толкова по въпроса.

— Но нали току-що ти казах, че нямам желание да ходя в града. Ще отидете двете с Фелисити. Сигурна съм, че много ще се забавлявате. Но аз ще съм най-доволна, ако остана тук.

— Ти май не разбираш, Хариет — Ефи говореше наистина много твърдо. — Това е една златна възможност не само за Фелисити, но и за теб.

— Как така? — попита Хариет, доста раздразнена. — Вече съм сгодена. Няма какво друго да целиш, като ме заведеш в града.

Изражението на Ефи стана доста лукаво.

— Аз пък си мислех — спокойно започна тя, — че след като ще ставаш виконтеса и някой ден графиня, сигурно ще желаеш да се научиш как да се държиш в обществото. В края на краищата, сигурно не искаш в бъдеще да излагаш съпруга си пред хората, нали?

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)