Красавицата и звярът

— Да, сър — Гидиън стана от масата, за да си вземе от топлите ястия на страничната масичка.

— Време беше — Хардкасъл се разположи на мястото си начело на масата. — По дяволите, човече. Можеше да си направиш труда да ни го съобщиш малко по-рано. Това съвсем не е незначително събитие. Ти си последният от рода ни и двамата с майка ти вече започвахме да се тревожим дали въобще ще предприемеш нещо по въпроса.

— Вече съм предприел — Гидиън си избра няколко вида колбас и яйца и се върна на стола си. — Ще се погрижа годеницата ми да ви посети колкото може по-скоро.

— Можеше първо да ни съобщиш, преди да й направиш предложение — рече лейди Хардкасъл с укор в гласа.

— Нямаше време — Гидиън набучи едно парченце салам. — Наложи се доста набързо да направим годежа. Може би и сватбата ще се състои доста скоро.

Очите на графа се изпълниха с ярост.

— За бога, момко! Нима си компрометирал още една млада жена?

— Знам, че нито един от вас не ми вярва, но никога не съм компрометирал първата. Но за втората определено съм виновен — Гидиън почувства как към него заприиждаха като вълни стъписването на майка му и гневът на баща му. Съсредоточи се върху колбасите. — Стана случайно. И наистина ще има сватба.

— Не ти вярвам — процеди през зъби графът. — Бог ми е свидетел, не вярвам, че си съсипал още едно момиче.

Пръстите на Гидиън се свиха около ножа му, но той запази устните си здраво стиснати. Беше се зарекъл поне при това посещение да не се кара с баща си, но знаеше, че няма никаква реална надежда да избегне една подобна сцена. Беше невъзможно той и баща му да се намират в една стая повече от пет минути, без между тях да избухне кавга.