Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Фелисити погледна замислено Хариет.
— Наистина ли получи, каквото е искал. Хариет? По този въпрос не бе особено ясна.
— Мили боже! — промърмори Ефи, преди Хариет да успее да измисли какво да отговори. — Едва ли има някакво значение, дали го е получил, или не. Репутацията й вече е съсипана.
Хариет се усмихна иронично на сестра си.
— Е, виждаш ли, Фелисити? Какво се е случило в действителност няма никакво значение. Най-важно е как изглеждат нещата отвън.
— Да, знам — отвърна Фелисити. — Но съм ужасно любопитна, нали разбираш.
— О, той я е похитил, това е сигурно — заяви направо госпожа Стоун. — Въобще не се съмнявайте в това. Никоя невинна млада дама не може да прекара нощта със Звяра от Блекторн Хол и в крайна сметка той да не я похити.
Хариет усети как се изчервява. Пресегна се да си вземе една от курабийките на подноса.
— Благодаря за мнението ви, госпожо Стоун. Мисля, че вече чухме достатъчно. Защо не идете в кухнята и не си намерите някаква работа там? Сигурна съм, че негова светлост ще се появи всеки момент. Ще ни трябва още чай.
Госпожа Стоун се изправи възмутена.
— Току-що донесох пресен чай. А вие само се заблуждавате, госпожице Хариет, ако вярвате, че Сейнт Джъстин ще се появи днес следобед. Най-добре е да се примирите с неизбежното, тъй мисля аз. И се молете на господ бог да не се окаже, че сте бременна, както се случи с бедничката госпожица Диъдри.
Устните на Хариет се свиха от гняв.
— Дори и да ми се случи подобно нещо, уверявам ви, нямам никакво намерение да прибавя още патос към драмата, като отнема собствения си живот, госпожо Стоун.
— Хариет, моля те — отчаяно се намеси Ефи. — Не може ли да говорим за нещо друго? Всички тия приказки за похищаване и самоубийства направо ме смазват.
Тропотът на копита, който долетя точно в този момент, сложи край на мъчителния разговор, Фелисити припна към прозореца и надникна иззад завесите.
— Той е — възкликна тя тържествуващо. — На един огромен кон. Хариет беше права. Сейнт Джъстин наистина дойде, за да й предложи да се оженят.
— Слава богу! — промълви Ефи, като моментално изпъна гръб на стола си. — Спасени сме. Хариет, или веднага извади тази курабийка от устата си, или моментално я глътни.
— Гладна съм — продума Хариет с пълна уста. — Ако си спомняш, тази сутрин не съм закусвала.
— Една млада дама, на която ще правят предложение, трябва да е прекалено развълнувана, за да яде. Особено когато предложението пристига при такива обстоятелства. Госпожа Стоун, пригответе се да отворите вратата. Точно днес не искаме да караме негова светлост да чака. Фелисити, прибери се в стаята си. Предстоящият разговор не те засяга.
— О, добре, лельо Ефи — Фелисити се измъкна от дневната, като не пропусна да хвърли един любопитен поглед към Хариет. — И после ще искам подробен разказ! — извика тя от коридора.
Въпреки храбрия вид, който досега бе успявала да поддържа пред другите, Хариет усещаше стомаха си свит на топка. Сега бе заложено цялото й бъдеще, а и нещата съвсем не вървяха, както ги бе планирала. Щом чу рязкото, властно почукване на Гидиън по входната врата, тя изведнъж съжали, че въобще е налапала тази курабийка.
Хариет зачака напрегнато госпожа Стоун да отвори вратата.
— Може да съобщите на госпожа Ашкомб, че Сейнт Джъстин е тук — хладно заяви Гидиън. — Очакват ме.
— Жестоко е да карате бедничката госпожица Поумрой да си мисли, че наистина ще се ожените за нея — неумолимо заяви госпожа Стоун. — Отвратително жестоко.
— Отдръпнете се, госпожо Стоун — изръмжа Гидиън. — Смятам да се представя сам.
В коридора отекнаха тежките стъпки на ботушите му. Сигурно умишлено набиваше пети. Гидиън можеше да се движи толкова тихо, когато пожелае.
Хариет изтръпна.
— О, боже! Опасявам се, че започнахме страшно зле, лельо Ефи. Госпожа Стоун успя да го обиди, още преди да е пристъпил прага ни.
— Тихо — изкомандва Ефи. — Аз ще се погрижа за това.
Гидиън влезе в стаята с широки крачки и дъхът на Хариет спря, щом го зърна. Високият му ръст и масивното му, мощно тяло, съчетани с елегантната кройка на черните му дрехи и лъскавите ботуши, му придаваха изключително внушителен вид. Но днес следобед той й се стори още по-прелестен. Чудеше се дали това се дължи на новото й, толкова интимно познание за него.
Погледите им се срещнаха и Хариет разбра без капчица съмнение, че той си спомня предишната нощ. Тя усети как ужасно се изчервява и това я раздразни. Инстинктивно се опита да прикрие реакцията си, като грабна още една курабийка и я захапа, докато Гидиън кимна на Ефи.